Животопис

1946

На 27 юни в Павликени се ражда в семейството на потомствени интелигенти първородна дъщеря – Венета. Бащата – Петър Мандев, е известен адвокат. Има по-малък брат, Иван Мандев, артист.

1951 - 1964

В родния си град завършва гимназия. Тук неин учител по литература е писателят Атанас Мочуров, който подкрепя първите й стъпки. Пише стихове от деветгодишна възраст. Първи публикации през 1963-1964 г.

Цикъл нейни стихове в сп. „Родна реч“ предизвиква полемика в младежкия печат.

1964 – 1969

Следва българска и руска филология в университета в град Велико Търново. Завършва с дипломна работа за „Записките...“ на Захари Стоянов.

1965 - 2001

Активно публикува в централния и литературен печат, по медиите, в лит. списания, алианси и сборници. Участва в антологии у нас и в чужбина. Поезията й е превеждана на руски, украински, турски, полски, чехски, немски и други езици.

1969 - 2001

Живее и работи в любимия си град Варна – тук създава своите книги с поезия и публицистика.

1969 - 1972

Журналист-репортер и редактор във вестниците „Народно дело“ и „Полет“, Варна.

1973 - 1975

Кореспондент за варненски окръг на в. „Вечерни новини“.

1975 - 1982

Преподавател по български език на чуждестранни студенти, учител по литература и възпитател във Варна.

1975

Първата й изява – поетичния цикъл „Есенна къща“ – в сборника на „Нар. Младеж“ – „Лирично ято“.

1977

От краткотраен брак се ражда през август дъщеря й Симана Златова.

1979 - 2000

С успех изнася многобройни авторски музикално-поетични рецитали във Варна и цялата страна.

1979

Истинският й дебют е с книгата „Градско време“ от новата поредица „Кълнове“ на варненското издателство „Г. Бакалов“, ред. П. Алипиев.

1981

Награда на Великотърновския университет за цикъла „Отечество“.

1982 - 1992

Десетина години е на работа в отдел „Култура“ на Варненската община. Ръководи и литературната школа „Прибой“, където съставя няколко литературни сборника на млади поети от школата.

1984

Втората й книга с лирика „И пак сърцето“ – утвърдена след полемика, приключила на Априлска литературна дискусия, 1985 г.

1985 - 1998

Пише поемите си „Разбирам“, „Родственица“, посветена на Е. Евтушенко, и публицистичната поема „Московски новости“, 1987 (авторизиран превод на руски език през 1988 г.) и своите рубаи и сатири.

1989 - 2001

Включва се в екодвижението с поезия и публицистика, и става лидер на Екогласност – Варна.

През 1989 г. подготвя за печат екопоетичната си книга „Оцеляване“, но успява да я публикува след промените. Илюстрации – Ст. Стоилов.

1989

В Профиздат – София излиза „Делнична тетрадка“, б-ка „Адрес“.

1990

В издателство „Народна младеж“, София излиза „Трудни въпроси“.

1991

Екоинспектор във Варненска община.

1993

Приета за член на СБП. Тежка операция в София.

1994 - 1997

Пресаташе на ТК „Златни пясъци“. Работи върху публицистичната си книга „Златният курорт на България“, 1997, съавтор Л. Владков, посветена на 40 г. от създаването на курорта. Пише стихотворението „Особена зона“.

1996

Публикува стихосбирката „Българска елегия“, ил. Ст. Стоилов, ред. Матей Шопкин.

Юбилейно отбелязва 50 години с избраното – „Невъзможна любов“, ил. Ст. Стоилов, превежда от руски стихове от Е. Евтушенко и Вл. Висоцки.

1997 - 2001

Екосъветник е на варненския кмет. Лидер на Екогласност. Боледува тежко и продължава осем години (от 1993) да се бори за живота си. Претърпява тежка втора операция през 1999 г. в София.

2001

На 12-ти юли умира във Варна, ненавършила 54 години.

2003

Посмъртно – Присъдена й е Голямата награда на Варна за цялостно творчество и принос в литературата.

Особена зона на поезията

(60 г. от рождението на Венета Мандева)

Утвърдила се през осемдесетте години на XX век, за двадесетте и пет години активно присъствие в литературата Венета Мандева създаде своята искрена, дълбоко преживяна поезия. Постигна майсторство от поетичния фрагмент в рубаите през баладата и одата до поемата и сатирата.

Автор на седем книги с поезия и една с публицистика, поетесата е самобитно явление в съвременната ни литература, в поезията.¹

Поезията на В. Мандева (1946–2001) е изтъкана от мъдър оптимизъм, силен патриотичен и граждански порив. Поезия, посветена на стремежа към чиста природа и чистота на човешките отношения, в името на нашето бъдеще – Децата!

Никога не забрави родния Павликени, на него посвети част от най – вълнуващите си стихове и възкликва: „... градчета гледат с погледа на мама“.² В разговор добавя: „... расла съм в старо интелигентно семейство, в един земеделски град (Павликени) с много заряд... Прадядо ми е първият учител с педагогическо образование. Остана непартиен общественик, откупвал осъдени на обесване комунисти... Помня ароматите на равнината, където е родния ми град...“³

Подари на своя любим град Варна най – хубавите си години, своето присъствие, таланта си. Над тридесет години (1969–2001) остана сред варненци, които обичаше и обичта беше споделена. Остана тук до края на земния си път, създаде цялото си силно творчество, превърнала се в една „съвременна мадона“. Завинаги „се вгради“ във Варна с поетичното си завещание и в една чешма в центъра на града.⁴

Открила магията му, още като дете, споделя: „Морето ме шашна...Варна беше най – красивият град, който бях виждала. Още в прогимназията бях решила – ще живея във Варна!“

Венета Мандева живя в ритъма на своето „Градско време“. Записа мъдрите си житейски прозрения в своята „Делнична тетрадка“ като една поетична Касандра на своето време...

Завеща ни: „да не излъжеш никога никого/да мислиш само със собствената си глава, да не обличаш две ризи наведнъж...“⁵

Подобно на възкръсналата за нов живот от морската пяна Афродита, възпя вечно живата си обич към хората, нежно повика любимия човек.

Винаги „И пак сърцето“ е ос на живота и любовта. Любовната й лирика даде живот на съвременните мадони и техните деца. Поетесата се превърна в проникновен познавач на човека и човешкото битие, на безбройните тайни на любовта... Заяви: „с нежност мъжеството защитавам“⁶ и даде завета си: „Каквато, дъще, си след мене/такъв ще е след мен света!“⁷

Упорито и смело задаваше все неудобни въпроси. Нейните „Трудни въпроси“ кънтяха дълго у нас, независимо от клетви, сплетни, пречки и уволнения... Така „Животът ми в грижа ще премине/източват се сезони и години,/ сред тях хиляди „не трябва“ във работа за хляба./ А искам да говоря със делфини!“⁸

Съхрани бащиния копнеж по съвършенство: „Наследствено синята роза сънувам -/ Копнеж да създаваш, стремеж да си пръв!“⁹

За съдбата на хората на изкуството в материалното ни време, възкликва: „Песента, улучена във кръв е,/ трябва ли поетите да просят?/Бизнесът на славея какъв е?/Нямам други, никакви въпроси!“¹⁰

С ярък, силен и верен на самата себе си характер В. Мандева отстоява вярата си в обикновените хора и гордо отсича: „...аз подлец с характер не познавам,/ни някой без характер да е с чест,/ с клеймо характер, който ме е славил/, ми съхрани характера до днес.“¹¹

Тя ни учеше на „Оцеляване“, в това трудно време на дълъг преход...Стремеше се да намери път за постигане баланс в сложното уравнение: Човек-Природа! Говореше в непрекъснатото желание да хармонизира човешкото присъствие тук, на планетата Земя: „Земята-люлка страшно се люлее/. Човеко, не превръщай в гроб и нея!“ или „В симетрията крехка на листата/ се вгледайте – природата се бори-/ в небето като копия ги мята-/ за кислород, за бъдеще, за хора!“¹²

В. Мандева достигна високите измерения на своето „Отечество“¹³, разговаря като равен с равен с големите личности на България за родината и нейната съдба във Времето...Направи признанието: „Имам доброта за всеки ден!/ Хора, само тя не ви достига!“¹⁴

И още – „аз не искам любовта на всички,/ всеобщите любимци блудстват в грях“¹⁵

Така се извиси до чистото родолюбие и висок патриотизъм на „Българска елегия“, намери смисъла дори на „Невъзможната любов“ към Родината. С достойнство извървя пътя си на български поет и гражданин, показа със силата на своя талант как да обичаме единственото си свидно Отечество България: „Обичам те, Варна. Морето зад мен се надига/и кърти със нокти от грях натежалия бряг.“¹⁶

Посветила се на опазването на чистата природа – небе и море, флора и фауна, и на съдбините на обикновените хора, силно въздействащата й екопоезия и екопублицистика добиват завършения си образ в „Особената зона“ на варненския бряг и нашето Черноморие – „Златните пясъци“, този „Златен курорт на България“: „Какво не си отива със сезона/от „Златните“ – особената зона/ ...Каквото сме направили – остана./ Каквото ще направим – ще остане/през болки, през невидимите рани...“¹⁷

Наверно в годините на своя кратък живот В. Мандева бе сред най-често общуващите отблизо с хората български поети. Запомниха се нейните рецитали – завършени музикално-поетични спектакли, радващи се на популярност и обич. Обичта беше взаимна – тя наистина обичаше своята публика...

Споделя: „много се тревожа“ за съвременния човек. Повечето хора разбират поезията... Вярвам в доброто - за него е отговорен всеки човек. Жената може и трябва да види от своя гледна точка всички проблеми на света. А поетът е един от хората – обикновен човек... Най-верен критик ми е публиката. С музиканта-китарист Михаил Янов решаваме за кое стихотворение ще има музикален фон. Музиката помага да се вчустваш във стиха. Не правя шоу на своите авторски рецитали – всичко е сдържано, но искрено поднесено... Учила съм се да рецитирам от слушане на поети – Евтушенко рецитира изумително. Матей Шопкин – не артистично, но много въздействащо. Хваща ме душевната топлота и приземеност на Надя Кехлибарева...“

И още: „Моралът на поета е неделим от стиховете му... Максималист съм и оптимист. Задавам на хората много въпроси. Поезията е самопризнание. Помня нравствените уроци в началото на Атанас Мочуров – той ме научи на самостоятелност. Признателна съм му!“

Паралелно с работата си като общественик и културтрегер, след като бе редактор, репортер и кореспондент в периодичните издания, преподавател и възпитател – дълги години беше в общината в отдел „Култура“, после в туристическия комплекс „Златни пясъци“ – съветник по екологията на ръководителите на туризма, а накрая – екосъветник на варненския кмет. В Мандева намираше винаги време за работата си с младите поети. Така за десетина години успя да изгради основите на едно ново поколение от млади поети в поетичната школа „Прибой“ – тепърва ще се чува за нея. Създадох я по идея на Наско Якимов. Младите поети взискателно работят върху стиха и се обичат помежду си, радват се на успехите си...“

Венета Мандева стана лидер на екодвижението във Варна – екопоетеса и екописател. С много усилия наложи зачитането на природозащитните проблеми, до извеждането им като водеща линия в общинската политика. Въведе издигането на особена почит към екологията на „Златния курорт на България“ ...В обоснованите й съвети се вслушаха туристически ръководители и общинари...Така чрез силата на своето творчество и енергията си превърна поезията в инструмент за обществено въздействие! „Екологията е част от мен – потвърждава поетесата – книгата „Оцеляване“ написах преди промените през 1989 г. Но излезе след това. Варна е град – градина, близко до природата и още не е погубен...Основата на научната екология е балансът на интересите между индустрията и природата. И опазването на ресурсите...“ Затова може би най-популярна от нейните книги и сред най-значителните е именно „Оцеляване“!

Открила „особената зона“ на творческото си присъствие, В. Мандева се превърна в обществен лидер и емблематична личност, в творец, чието присъствие и поезия ще останат незабравими...

Така тя се вгради в една чешма в центъра на Варна, запазила спомена от детството: „Чешма на мойто детство, чешма на моя род/от извора естествен, благословен живот!“¹⁹

. . .

Началото на нейния път е в родния град Павликени. Потомка на поколения интелигенти. Венета попива отрано познание от наследената още от прадядо си библиотека, допълвана от поколения интелигенти. Баща й е известен адвокат, обичан и популярен в Павликени.

Прописва спонтанно на девет години. Учител в гимназията по литература и е писателят и поет Атанас Мочуров. Той я подкрепя в първите стъпки.

Сред първите й публикации на поезия е цикъл стихове в сп. „Родна реч“ през 1964 г., който предизвиква полемика. Полемиките ще я съпътстват през целия й живот!

Следването в университета във Велико Търново изиграва важна роля при формирането на В. Мандева като бъдещ поет и писател. Завършва българска и руска филология. Състудентите й – поетите Борис Христов, Калина Ковачева, Светлана Пачева, критикът Иван Радев и др.

Завинаги старопрестолният град става част от нейния живот и от поезията й.

Става носител на наградата на Великотърновския университет за цикъла си „Отечесво“.

Във Варна след краткотраен брак се ражда дъщерята Симана през 1977 г. и това естествено я насочва към темите за децата, за природата и майките. Намира своята творческа атмосфера в квартал „Аспарухово“ и нос Галата, обича да се отдава на размисъл и творчество в Звездица и крайморските градчета – Несебър, Балчик, Шабла...

Утвърждаването й става трудно – затова пък е истинско и трайно. Това утвърждаване е свързано с имената на поети като Александър Геров, Матей Шопкин, Никола Инджов, Александър Миланов, Надя Кехлибарева, Атанас Мочуров, на видния турски поет Йоздемир Индже, на критиците Иван Радев, Иван Спасов, Христо Стефанов, Иван Гранитски, на редакторите П. Алипиев и К. Пончев, П. Андасаров, Красимир Машев, на писателите Никола Радев и Кольо Георгиев...Приемането й едва през 1993 г. за член на СБП не отговаря реално на развитието и мястото, което има вече в литературата. Същата година претърпява тежка операция и осем години се бори с неверна болест за живота си.

В. Мандева считаше за най-голям жив български поет Александър Геров. И го наричаше: „поет – вникващ в същността и философията на всеки факт“. Неведнъж е получавала неговата подкрепа и винаги с радост казваше: „Геров пръв повярва в мен!“ Възприема от поет като М. Шопкин умение за „директен контакт с публиката и завладяващо поднасяне на поезията“.

От Н. Инджов възприема истината – „в поезията има магия и недоизказаност“. Отблизо общуваше с равно отишлите си талантливи поети Владо Левков и Йордан Кръчмаров и им посвети стихове, които са сред най-добрите й творби. С творчеството си те я зареждат с драматизъм и творческа вглъбеност. Сред близките й приятели са поети и писатели, които високо я ценят и подкрепят според силите си – Ангелина Парушева, Александър Белчев, Георги Венин и др. Има почитатели сред поети от младото поколение – сред тях са Иван Овчаров и Камелия Кондова...

В. Мандева се учи и дълбоко прекланя пред световни поети и писатели: Пушкин и Лермонтов, Ахматова, Есенин, Тютчев, Маяковски, Лорка, В. Распутин, Висоцки, Евтушенко, Марк Твен, Хенко Коси и пред българки такива – Вазов, Захари Стоянов Ботев, Вапцаров, Далчев, Вутимски, Катя Йосифова, Г. Джагаров, Хр. Фотев, Недялко Йорданов, Ивайло Балабанов, Андрей Германов. И все пак добавя: „По-близък от Пушкин ми е Лермонтов, обожавам Висоцки, но Евтушенко ми е най-близък...Любимата ми исторически личности са Левски и Фидел Кастро, а в изкуството: Микеланджело, Верди, Гуно, Бизе, Григ, Азнавур и - Делакруа, Врубел, Ван Гог, синия период на Пикасо...“.

Лично се познава с Уилям Мередит и Андрей Вознесенски, а от поета Фахри Ердинч – превел поезията й на турски език в антологията „Млада българска поезия“, научава за високата оценка, която е получила за стиховете си от Йоздемир Индже.

Прекланя се пред Лорка и Сервантес – за неговите литературни герои, Дон Кихот и Санчо Панса, написа един от най-хубавите стихове, а също и цял „испански“ цикъл. Обича Езоп, но най-вече Омар Хаям и неговите мъдри рубаи.

Близко приятелство я свързва с изявени художници като Стоимен Стоилов – илюстрирал няколко нейни книги, с актрисата Грациела Бъчварова и еколидерът – артистът Петър Слабаков...

Редица съвременни поети признават, че споделят насоките на нейното поетическо виждане.

Посвети стихове и поетични цикли, цели поеми на редица от обичаните от нея поети и писатели – от Христо Ботев и неговата Венета, през Захари Стоянов и Вазов, до Вапцаров, Н. Хайтов, Г. Джагаров, А. Германов, М. Шопкин, Хр. Банковски, Кр. Машев, Здр. Кисьов и други.

Поемата си „Родственица“ посвети на Евтушенко.

Посмъртно Венета Мандева стана носител на „Голямата награда на Варна“ за цялостното си поетично творчество през 2003 г.

Ключова роля в поетичното развитие на В. Мандева играят книгите – „И пак сърцето“, „Оцеляване“, „Трудни въпроси“ и „Българска елегия“.

Литературната критика намира опорните точки в нейната поетика: „Мандева има индивидуална поетическа оригиналност на открития сюжет, с директно поетическо внушение, с ясна и точна човешка и гражданска позиция“, изтъква Иван Спасов. „Тя открива чудото на всекидневието и намира стройна архитектоника на стиха. „И пак сърцето“ е мъдра книга с висока художествена стойност.“ – убедително отсъжда Александър Геров.

„Мандева трудно създава своята поезия – преживяна и изстрадана. Създава съвременна лирика – диалог със съвременника, с неговия интимен свят и отстоява с настоятелност емоционаните си права“ – изтъква критикът Иван Радев.²⁰

В духа на поетесата е „вселено спокойствие“, „тя избира само необходимите метафори“ и „заслужава по-голямо критическо внимание!“ сочи Петър Анастасов.

Решаваща роля в утвърждаването на В. Мандева играят Априлските литературни дискусии 1985-1989 г.

За целите и смисъла на поетичното творчество В. Мандева споделя: „Не мога да си представя поезията си, откъсната от ежедневието, от щастието и болките на съвременния човек и от вечните теми: живота и смъртта, любовта и измяната, родолюбието... Искам да стигна до хората. Истинският поет се адресира до всички. Силата на поезията е да решава просто, но магнетично най-сложните философски проблеми...Искам да говоря на хората важни неща за тях самите, да ги направя по-добри. Искам стиховете ми да са нужни, да събуждат добрите, човешките черти у хората“.

Когато В. Мандева коментира своята известност и популярност, споделя: „Славата е плата за вечното недоволство от себе си, в което живея непрекъснато. Искам от себе си все повече и повече... Страшно обичам възрожденците – те са най-добрите българи. Неповторими са в българската история. Особено обичам Захари Стоянов, Петко Р. Славейков, дядо Вазов – ето той не може „да бъде преодолян“, защото е безсмъртен!“

И още: „За мен най-скъпо, освен детето ми, е трудно съхраняваният оптимизъм. Винаги сама си давам кураж. Ненавиждам конформистите – чиновници по дух, предателите, егоистите, завистници и интриганти, негативно мислещите лошо за всички, за да оправдаят собствените си действия. В човешкия характер обичам честността, борбеността, собственото си мислене. Считам за лична моя черта – никога да не се предавам!

Любими звуци за мен са – шума на тихо море и песента на щурците, късно вечер...“

Рицарският дух на Венета Мандева винаги храбро отстояваше истината, дългът и човешкото достойнство. Нейната поезия – любовна лирика, философска поезия на съвременността, родолюбива и искрена, дава широко място на темите за приятелството и верността. Типични в поетичния й стил са – разговорност и делничност, с превъзходна поетична форма, което внася голяма достъпност и разбираемост на поезията й.

Всичко, което е в живота на хората, е близко на нейната поезия, близка до човека. Балансът между достъпност и дълбочина прави поезията на Венета Мандева обичана, търсена и необходима на всички съвременници и бъдещите поколения.

Константин Младенов

Бележки:

1. Издала е следните поетични книги: „Градско време“, 1979; „И пак сърцето“, 1984; „Делнична тетрадка“, 1989, „Трудни въпроси“, 1990; „Оцеляване“, 1991; „Българска елегия“, 1996 и „Невъзможна любов“, 1996. Първата й изява е цикълът в поетичния сборник „Лирично ято“, 1975 – „Есенна къща“.

2. Стихотворението „Посланници“ от книгата „И пак сърцето“.

3. Взетите цитати са от разговори на автора с Венета Мандева от 1985-1989 г., частично публикувани в печата (в. „Добруджанска трибуна“ – Добрич, 1985, 5 октомври и др.) и от разговора на Георги Венин с В. Мандева „Сечем клона, на който седим“ (в. Черно море, Варна, 2000) и др.

4. Стихотворението „Касандра“ от „Делнична тетрадка“.

5. В края на живота си В. Мандева дари на варненци чешма в центъра на града и в него вгради част от стихотворението си „Вграждане“ – 2

6.-7. Стихотворенията „И пак сърцето“ и „Децата“ от книгата „И пак сърцето“.

8-9. Стихотворенията „Трийсет строфи“ (рубаи) и „Синята роза“ от книгата „Трудни въпроси“.

10., 14., 15., и 16 – Стихотворенията „Въпрос“, „Свободен стих“, „Избор“ и „Свлачище“ от книгата „Българска елегия“.

11. и 12. – Стихотворенията „Характер“ и „Листата“ от книгата „Оцеляване“ и стихотворението „Прилошаване на плажа“ от книгата „Делнична тетрадка“.

13. Цикъл стихотворения от книгата „Трудни въпроси“.

17. „Особена зона“ – стихотворение от публицистичната книга „Златният курорт на България “, 1997, стр. 301

18. Предговор на В. Мандева към сб. „Прибой“, Варна, 1985г.

19. Стихотворението „Българска елегия“ от едноименната книга.

20. В. „Литературен фронт“, бр. 15 от 11 април 1985, сп. „Пламък“, кн. 6 от 1985, алм. „Простори“, Варна, кн.2, 1986 г. и др.

Обратно към: [Венета Мандева][СЛОВОТО]