Slovoto

Константин Икономов

Биографични бележки

Константин Икономов е роден в Банско на 5 октомври 1939 г.

Случил е, както на родно място така и на род и родители.

Дядо му, свещеноиконом Константин Чучулаин (1861-1941) през първата съзидателна половина от живота си е бил учител, а през втората – свещеник и през цялото това време – комита и комитетски човек, чак до влизането на четите на Пейо Яворов и Христо Чернопеев и военните части на ген. Стилян Ковачев в Банско, което се случва пак на 5 октомври 1912 г. Направил е последния известен препис на Историята на Св. Паисий.

Баща му Асен Икономов (1906-1996) също е учител, но на девети септември е уволнен от народната власт завинаги от всички училища в Царство България. След двугодишен престой в концлагера Куциан, чак до пенсионирането си, има биографията на един Джек Лондон,

К. Икономов учи в Техникум по горска промишленост в Банско, а след това завършва Висшия лесотехнически институт в София по специалността горска механизация и транспорт през 1962 г. За зло или за добро, тогава ако си завършил някакъв техникум, можеш да следваш само по същата специалност. Така той се прощава с мечтата си да учи архитектура и дизайн, но пък здраво се връзва за природата и опазването й, обусловено още от висящият над Банско Пирин, към който е погледнал най-напред и е тръгнал като съзерцател, турист, скиор, алпинист, планински спасител, лесовъд, пазител, художник… та до ден днешен.

След няколкогодишна работа в София, като конструктор и научен сътрудник в областта на транспортното машиностроене, през 1967 г. се завръща в Банско по едно предложение – създаването на Техникум по електроника и металообработване, тогава много нужен за подготовката на кадри за разрастващата се индустрия в този бранш, главно в Западна България.

Минават 13 години, през които в това училище са преминали няколко хиляди младежи, създадени са модерна материална база и елитен колектив от педагози и специалисти, натрупана е опитност и авторитет, но от прекалено подредените неща лъха скука и е нужна промяна.

В началото на 1980 г. в Банско се открива първата у нас Дирекция на защитена територия – Националния парк Пирин, който е обявен по-рано, но сега върху 40 000 хектара трябва да се прави всичко необходимо, според световния опит (първият НП – Йелоустоун в САЩ е основан през 1872 г.!). К. Икономов кандидатства и е назначен за директор.

Започва се с усилена работа и много желание, които с времето се превръщат от спорадични битки в люта война срещу личности, ведомства, интереси, чиновници, мутри, началници, партийни величия,корупционни схеми, претенции за незаконно строителство, умишлени нарушения, незаконна сеч и т.н. и т.н. Всъщност позната картина по целия свят.

К. Икономов се оказва доста упорит противник и веднага след идването на Жанвиденовото правителство бива уволнен набързо през есента на 1995 г. чрез преименуването на Дирекцията на НП в Управление на НП, като няколко месеца преди това къщата му е полуразрушена от бомба със значимо количество тротил и като по чудо няма убити членове на семейството му.

 

Страстната любов към Пирин от ранно детство не може да тече и свърши щастливо,ако си директор на Планината.

К. Икономов при промените от 1989 г. е един от активистите на СДС и след изборите през 1991 е избран за Председател на Общинския съвет в Банско – до 1995 г. през която година Председателят на СДС Иван Костов на два пъти (след взривяването на къщата и след последвалото уволнение) прави от трибуната на Народното събрание питания и интерпелации към червеното Правителство по темата.

К. Икономов, поканен от Ръководството на СДС, през пролетта на 1997 г. поема поста Председател на Комитета по горите в Служебното правителство на Стефан Софиянски.

След парламентарните избори от април 1997 г. е назначен за заместник-министър в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа към новото Правителството и престоява там до края на годината.

През това време, под негово ръководство, са създадени два основополагащи закона –Закон за връщане на частните гори и генерален Закон за горите, на базата на които започва реформата в Българските гори – процес дълъг, труден и отговорен. Тръгвайки по този път К. Икономов бързо осъзнава, че патилата му в НП Пирин се повтарят, само че в невъобразимо по-големи размери и ако не следва принципите си, трябва да се превърне в охлюв или престъпник. Новата политическа сила така и не събира сили да обуздае тълпите от нечисти хора, нахлули в редовете й за да я издоят и доведат до безличие, а в заповедта за освобождаване на К. Икономов, подписана от същият Иван Костов, се мъдри формулировката “липса на необходимите качества”, което си е самата истина.

 

По “некои съображения” К. Икономов не бива допуснат да се върне в създадената от него Дирекция на НП Пирин и се пенсионира.

В края на 1999 г. по покана на Правителството на Република Македония К. Икономов е назначен за съветник на Министъра на земеделието, горите и водното стопанство в Скопие и следващите 3 години, до края на 2002 г, работи по модернизацията на управлението на горите и създаването на ново горско законодателство и нормативна уредба във връзка с бъдещата Европейска интеграция на Македония.

Прибирането пак в Банско е началото на най-щастливия период от неговия живот. Започва пак кръстосването на любимата планина, събирането на дърво и камък за ваенето на глиптики и скулптури, ровенето в семейните архиви и книги, трупането на нови неща в стария фотоархив, любимата от младини работа по интериорния и мебелен дизайн, часове с любимата музика и т.н.

К. Икономов, за разлика от чукчите, цял живот е чел и никога не е писал нищо. Чел е много и всичко и то ежедневно, от всички области, на няколко езика,.

В края на 2007 г. К. Икономов се завързва задълго вкъщи с болежки и усложнения на стари скиорски травми и от дългогодишното кръстосване на планините и у нас, и другаде. Тогава посяга към белия лист и то не да пише, както преди, гневна публицистика в защита на гората и планината, пътеводител на Пирин или бележки по подреждането и редактирането на архива на дядо му и баща му, а да се пробва в мерената реч като отваряне на една вратичка, зад която все по-силно, нещо напъва да излезе.

До края на 2008 г. е готова една книга с 366 скъсени (десетредови) сонета, наречена “Високосна година”, която издателство “Арс Милениум” на проф. Кирил Гогов оформя и издава през следващата 2009 година, в навечерието на датата на 70-годишния юбилей на К. Икономов – 5 октомври 2009 г, която същевременно е и празник на Банско.

По същото време превежда и издава стихосбирката “Хума” на македонския интелектуалец Марян Гьорчев с издателство “Литературен форум”,както и две книги на бившия Министър- председател на Македония Любчо Георгиевски – поемата “Градът” и сборника с публицистика “В името на истината” с издателство “Балкани”.

Константин Икономов е завършил и подготвя за печат още:

“Требник” - продължение на “Високосна година”.

“Пролетен север” – поетични импресии от едно пътуване из Скандинавския полуостров.

“Дълги стихове” – няколко поетични разкази в бели стихове, доста по-бъбриви от скъсените сонети.

“Лонджи и лъкардии” – опит за хващане на удивителното усещане за хумор в Банско.

“Башчини пораки” – дълги стихове, само че на диалекта на Банско, който автора владее перфектно.

 

В последните 5 години К. Икономов представя в Банско три изложби от изделия, които той нарича“ глиптики”, направени са от природни материали (клони, корени, камъни, кристали, глина, прежда, текстил и какво ли още не) и представляват своего рода скулптури. Първото произведение “Глава на магаре” е направено през 1957 г.

През 2009 г. докато работи по последната си изложба, заедно с проф. Кирил Гогов подготвя и издава албума “Роден дом” – първа книга от поредицата “Фрагменти от Банско” на издателство и фондация “Арс Милениум”, с встъпление от бележития скулптор Павел Койчев и средства на Община Банско. Изданието е луксозно, в голям формат и съдържа образи от историята на рода, от оригиналния авторски мебелен интериор на този роден дом и най вече от множеството “глиптики”, създадени от К. Икономов. Книгата, която сама по себе си представлява един илюстративен материал, е “илюстрирана” със стихове на автора.

Константин Икономов, освен в Съюза на демократичните сили, не е членувал в нищо и никога, камо ли в престижни гилдии на поети, писатели, черносотници и свободни художници и по това прилича на една жена от Банско, която на въпроса на началника си, дали ходи на сбирките на някаква религиозна секта, отговорила кръстейки се: “Опазил ме Господ, другарю председател, аз освен в Исус Христос и БКП, в нищо друго не вярвам”.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Икономов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух