Slovoto

Чудомир

Биографични бележки

ЧудомирПсевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (25.03. 1890, с. Турия, Хаск. област -26.12.1967, София).

Учи в Старозагорската гимназия (до 1906). Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участвува в Балканската и в I световна война. Гимназиален учител по рисуване в Казанлък (1920-33). Специализира рисуване в Париж (1929-30). След 1933 е на свободна писателска практика. До смъртта си е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Народен представител през 1959. За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 във вестник "Балканска трибуна". Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на списанията "Барабан", "Остен", "Жило", "Червен смях", на вестниците "Слово", "Зора", "Искра" (Казанлък) и др. Жизнерадостният народен хумор в творчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", на хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. Късите хумористични разкази, жанрово близки до анекдота и фейлетона, имат изключителна популярност, която ги приближава по функции до народната масова култура. Героите на Чудомир - провинциални чудаци и зевзеци, дребни чиновници, еснафи, селяни, са обрисувани с изобразителна непосредственост. С хапливо-фамилиарното си опако волнодумство те бранят своята свобода и индивидуалност от безпаметния, безстрастен автоматизъм на лъжецивилизацията. Смехът на Чудомир има своите корени в патриархалния български демократизъм. Но той не остава само при провинциално-битовото жизнелюбие, при "хумореската", а се превръща в ритуал, в езически празник за тялото и душата. Специфичен за творчеството на Чудомир е синкретизмът на писаното и рисуваното слово. Той сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Чудомир е автор на незавършената повест "Мама", на трудове по краезнание, читалищно и музейно дело. Негови произведения са преведени на румънски, руски, словашки, сърбохърватски, чешки и др. езици. Псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

 


напред горе назад Обратно към: [ Чудомир][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух