Малина Николчева е една интересна поетеса - с изтънчена чувствителност, изненадваща, нестандартна; стихът й е наситен с образност и метафоричност - понякога нежен и лиричен, понякога сепващо провокативен - не е задължително да се влюбиш в него, но не можеш да не го забележиш...

Животът й е един трагичен роман. Поетеса, балерина, цигуларка - истинска дъщеря на музите... Талантлива, но може би не чак толкова, че да се прочуе и да бъде "на върха".

За съжаление Малинка беше от онези хора, които сякаш не са създадени за този свят - те гледат на него през очите на птиците и като че ли бързат да се върнат на небето, от което са дошли... Впрочем тя сама го е казала в едно стихотворение:

"На Слънцето невеста се обрекох,

затова не чакайте за моето сърце -

изпратих го наместо пръстен.

 

И ако някой ден не ме откриете,

бъдете сигурни - при него съм."

"Молитва" е единствената й издадена приживе стихосбирка.

Обратно към: [Малина Николчева][СЛОВОТО]