Slovoto

Константин Миладинов

Биографични бележки

Роден около 1830 г. в Струга. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина и университета в Атина. Известно време (1847-1849) учителствува в с. Търново, Битолско, след което продължава образованието си в Русия. По време на следването си в Московския университет се сближава с Любен Каравелов, Васил Попович, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и други от учещите там българи, поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на списанията "Братски труд", "Български книжици", в. "Дунавски лебед" и др. и подготвя сборника с български народни песни, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.

В 1861 г. с материалната помощ на хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер издава "Български народни песни, собрани от Братия Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина" - най-хубавия наш фолклорен сборник, съдържащ песни от различни краища на България, по който някои чужди слависти са изучавали българския език. Научил, че Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва за България. Арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, той умира почти едновременно с брат си в 1862 г. Има предание, че двамата са били отровени от фанариотите.

Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено великолепната елегия "Тъга за юг".

Стихотворенията "Бисера", "Желание" и "Голапче" са публикувани в "Български книжици", ч. II, кн. I, 1858 г.; "На санцето" - в "Братски труд". кн. I, 1860 г., а "Тъга за юг" - в "Дунавски лебед", I, 1860, бр. 20.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Миладинов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух