Екатерина Димитрова Ненчева (01.05.1885, Троян - 09.02.1920, Пловдив).

Родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877-1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902. Съпругата му и трите й деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология. Омъжва се за публициста-общественик Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор - Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителствува в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява, семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.

Пише стихове от 14-годишна възраст, увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, X. Хайне и особено от Дж. Байрон. Като студентка публикува в списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Общо дело" и главно в сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина). През 1909 издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки". По време на тежкото си заболяване печата в списанията "Съвременна мисъл" и "Листопад". Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията й са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Съчинения: Снежинки. Лирически песни. 1909: Избрани стихотворения. Редакция и предговор В. Ханчев. 1941; Изповеди на една мадона в черно. Стихове, писма, спомени. 1985.

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: М. Цанева)

Обратно към: [Екатерина Димитрова Ненчева][СЛОВОТО]