напред назад Обратно към: [Веселин Ханчев][СЛОВОТО]



Пръстен


За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

 

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

 


напред горе назад Обратно към: [Веселин Ханчев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух