![]() ![]() ОбицатаЗнаете ли, колко хубава бе тя? Щом каза: Ти си моята любов! тогава от радост щях да полетя и за нея на всичко бях готов.
Гледах я смирено в очите сини и заради нейните капризи, не обувах джинси и мокасини, а вместо фанелки само ризи.
Целувах нежно косите й черни и вратлето със златното кръстче, но загубих приятелите верни, а тя пък ме въртеше на пръстче.
Поискаше ли нещо тя да има, за мен желанието бе закон. Носех й орхидеи посред зима, намерил бих й даже... розов слон.
Искаше: Да влезем тук, да идем там! Аз винаги съгласен с нея бях. И когато каза: Остани си сам! пак дума да й кажа не посмях.
Потъна кораба на любовта ми. Разбих го в скалите на доброто. Изтри се името й от ума ми обица си сложих на ухото...
Жена прекрасна сега ме обича макар с нея да се правя на строг, като моя сянка тя след мен тича и за нея аз съм истински Бог.
На тази моя Богиня не веднъж с признателност съм падал в краката и май е време като истински мъж от обич... да сваля обицата.
![]() ![]() ![]()
© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!
|