напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Бухалката


— еротичен разказ -

 

За да прочетете този разказ е необходимо да сте навършили 18 години. Ако не отговаряте на това условие, моля Ви, затворете страницата за да не навредите на автора и екипа който я поддържа.

 

В училище му викаха „Задръстения“ защото беше малко тъп, ограничен, и неконтактен. Беше в пети клас, когато започна да тренира гимнастика заедно с няколко момчета от неговия клас. На поредната тренировка трябваше да играят на халки. Когато му дойде реда той застана под халките и подскочи силно на горе. В момента когато се хвана за тях и увисна, усети, че при подскока нещо на гащетата му се скъса и те се свлякоха към краката му. Отдолу под тях нямаше нищо и засрамен от голотата си се пусна. В бързината да ги вдигне той се препъна в тях и треньорът който беше до него го подкрепи да не падне.

— Добре че нямаше момичета в салона. С тая бухалка щеше да ги уплашиш! — рече шеговито треньорът посочвайки към слабините му.

Прикрепяйки с една ръка злополучните гащета да не паднат отново видя, че никой от групата не му се смее. Напротив — един от съучениците му си беше затиснал с длан устата потискайки възклицанието от изненадата си, а други двама се бяха хванали за главите. Останалите гледаха към него удивени. Стана му много срамно от тази глупава сцена и разплакан избяга от салона.

Никога повече не отиде на тренировка, но оттогава започнаха да му викат „Бухалката“. Този прякор беше за него ужасна подигравка и го измъчваше много. Мислеше си, че прекомерно големия му член е страшен недъг и затова странеше от всички и най-вече от момичетата, които често си шушукаха зад гърба му.

Минаха години. Той порасна и проумя кое как е, но така и не се сближи с никое момиче. Нямаше никакъв опит. Вечер се заключваше в стаята си и с часове гледаше порно филми или списания, но целия му опит в секса се свеждаше до размахването на ръка... Много рядко някой от малцината му приятели го канеше да излезе с компанията му. В тези компании винаги имаше и момичета, някое от които го целуваше набързо накрая, колкото да го накарат да плати сам цялата сметка. После щом се прибереше пак фантазираше с ръка...

Майка му казваше, че му е време и се бе амбицирала да го ожени. Затова не се изненада, когато тя му намери от провинцията някакво много скромно момиче, според думите й. Той никога не се противеше на родителите си и сватбата стана много бързо. Едва разменили няколко думи с момичето и докато се усетят вече бяха семейство. Късно вечерта, след като всичко приключи, родители и роднини ги подканиха да се усамотят в стаята му, като не пропуснаха да подметнат обичайните за това думи от които и двамата се изчервиха.

След като останаха сами, стана страшно. Просто не знаеше какво да прави и от къде да започне. След дълга неловка пауза, забил поглед в мокета, с треперещ глас се осмели да попита:

— Имаш ли някакъв опит... с това?...

— Не! Аз съм ... девствена... — прошепна жена му закрила лице с ръце.

Тайно се бе надявал тя поне да е опитна, а сега какво... Какво да прави? Стояха така мълчаливи доста дълго, докато се сети и угаси лампата за да не ги смущава светлината. В тъмното едва-едва насъбра смелост и потърси близостта й. Започна леко да я гали, а допира до тялото й го възбуди мигновено. Тя обаче бе напрегната и изплашена повече от него:

— Страх ме е... Ще ни чуят...

— Никой няма да ни чуе... Те вече са заспали... — отвърна й тихо и разпалено той.

— Не, не... Не са заспали още... — и леко задържаше напора му.

Беше толкова възбуден, че всеки момент щеше да експлодира. Това го караше да става все по-настойчив.

— Почакай... още малко... Не мога да се отпусна ... Страх ме е... Аз никога... не съм го правила...

Той обаче не можеше да чака повече. От свръх възбуда почувства някаква болка в слабините. Започна да я съблича припряно, но тя пак го спря:

— Чакай... стана нещо!

— Какво стана?

— Май ми дойде...

— Какво... ти дойде? — не разбра той.

— Сигурно от притеснение... Трябваше да е след седмица... — с треперещ от смущение глас едва чуто изхлипа младоженката и влезе в банята.

„Ама, че брачна нощ“— си каза проумявайки със закъснение какво се беше случило и понечи да стане. Силна болка в тестисите и слабините го преряза и той седна отново.

Щом тя излезе от банята, той се завлече до там. Съблече се гол и видя, че тестисите му бяха силно подути, а вените на члена му сякаш всеки момент щяха да се пръснат. Знаеше какво трябва да направи, но просто не можеше да се бутне. И при най-лекия допир болката беше ужасна. Влезе под душа и пусна студената вода. Възбудата му обаче ни най-малко не се повлия от това. Спря водата и се опита да се обуе, но при допира дори до меката памучна тъкан сякаш ток протече по пениса му. Отказа се и влезе гол в стаята, където не беше вече толкова тъмно защото навън се развиделяваше.

Болката изглежда му даде смелост и той с половин уста помоли жена си да направи нещо. Тя засрамена не искаше да го погледне, но съчувствайки му попита какво да направи.

— Ами твоите ръце са по-нежни... Помогни ми да се освободя от тази болка...

Докато преодолее смущението си минаха още петнайсетина минути. Когато накрая го докосна внимателно той едва не изкрещя от болка. Помислиха да позвънят в „Спешна помощ“, но се отказаха заради абсурдната ситуация. Варианта с личния лекар също отпадна, защото всъщност това беше лекарка. Когато се съмна напълно, решиха да извикат такси и да отидат в болницата. Той си обу един стар, широк анцуг, като опъваше с палец ластика му напред за да няма никакъв болезнен допир. Когато таксито дойде, наметна през рамо едно по-дълго яке, за да скрие грамадното щръкнало нещо отпред и с вдървена походка се качи в колата. Шофьорът ги изгледа подозрително, но нищо не каза и ги закара до болницата.

На рецепцията обясни, че се нуждае спешно от вътрешен лекар тъй като има силни болки в стомаха. Остави жена си пред кабинета и влезе. Докторът се оказа жена.

— От какво се оплаквате?

— Ами... боли ме стомахът. Тук долу... — започна той.

Докторката погледна към ръката му и опънатия анцуг и подсмихвайки се отвърна:

— Не сте за мен. Вашият случай е за невролог.

Отиде при невролога. Беше мъж, но пък при него имаше две сестри.

— Какво ви е? Кръста ли ви боли?

— Не... тук долу... стомахът...

— Стомаха ли? Кой ви изпрати при мен?

— От кабинета по вътрешни болести...

— Аха, значи тя! Е, дайте да видя къде точно ви боли и какво. — и като видя, че той се колебае заради жените добави: — Казвайте и показвайте. Те са чували и виждали и по-страшни неща...

Думите на доктора го накараха да се изчерви още повече. Обърна гръб към медичките и показа на доктора какво му се беше случило без да си сваля анцуга.

— Ха! Та аз като съм невролог, да не съм „куролог“! — изсмя се той. — Млади човече ще трябва да отидете при гинеколога. Не сте по моята част...

— Гинеколог ли?

— Да-да. Той е гинеколог, но е и много добър уролог-андролог и ще ви помогне. Аз сега ще му се обадя, а вие вървете.

Пред кабинета на гинеколога беше пълно с жени. Добре че съпругата му беше с него. Приеха присъствието му за нормално, но когато възрастния доктор го покани в кабинета, а тя остана отвън направиха учудени физиономии.

— Неврологът ми се обади за вас, но не каза за какво... Кажете какво има?

В дъното на просторния кабинет имаше група студенти от медицинския университет. Десетина момичета и две момчета държаха отворени папки и си записваха какво им обясняваше сестрата на гинеколога. Те не му обърнаха внимание, но самото им присъствие скова езика му.

— Женен ли сте? Какъв проблем имате?... — продължи да го разпитва докторът, а той замънка:

— Да... Не... Аз... такова ... тук много ме боли. — И като отметна якето му показа какво е положението.

Доктора го накара да седне на леглото за прегледи, сложи си ръкавици и като застана пред него нареди:

— Свалете си анцуга да ви прегледам.

Засуети се и чак като се увери, че студентките не гледат към тях си свали анцуга до коленете. Като видя това което се показа докторът изненадан отстъпи назад и си намести очилата.

— Бре — бре... страшна тояга имате тук... — неволно възкликна той и попита: — Имате ли някакво заболяване на съдовете или кръвта, анемия, левкемия или някакво възпаление на простатата? Вземате ли някакви лекарства, наркотици?

— Не. Здрав съм. Само това...

— А как се случи това? Я ми разкажете.

— Ами вчера се ожених... но през нощта... с жена ми не можахме да направим нищо... Защото... не сме го правили и двамата... Аз много се възбудих, но тя пък се притесни и чак й дойде по-рано и...

— И вие не можахте да се освободите? Така ли? От колко часа сте така ?

— Да... не можах... Ами от около 3 часа...

Гинекологът огледа пениса му, а после внимателно опипа тестисите и бедрата му от вътрешната страна при което той леко изохка.

— Да-а-а... всичко е ясно... — и като се обърна назад, каза високо: — Колеги, моля ви, елате насам да ви покажа един рядък случай на приапизъм.

Идеше му да потъне в земята от срам. Студентките се скупчиха веднага около него подсмивайки се и побутвайки се с лакти една друга, а единият от студентите направи място на колегата си с думите които бе чувал толкова пъти:

— Ега ти бухалката!

Доктора помоли за тишина и започна:

— В случая пациентът е преживял доста продължителна сексуална възбуда без да последва еякулация. Това е една от многото и различни причини довеждащи до продължителна и болезнена ерекция на пениса За разлика от другите по-тежки форми на приапизъм в този случай, ако пациента се обезболи, но не чак да загуби чувственост и успее да еякулира кръвообращението на пениса се възстановява и състоянието на пациента веднага се подобрява. Обикновено след първата еякулация, ерекцията не спада, но болката рязко намалява и чувствеността се засилва. А след втората или най-късно след третата, които са с много кратък промеждутък ерекцията се преустановява и болката отшумява. Терапията може да се проведе по няколко начина. Първият е...

Заровил лице в шепите си и примрял от неудобство изслуша кратката лекция за студентите. Почти нищо не разбра от множеството медицински термини, като само от време на време усещаше как гинеколога докосва различни части от анатомията му за да я онагледи.

— Благодаря ви колеги! Това беше всичко за днес.— приключи делово доктора и студентите напуснаха кабинета.

— Младите трябва да се учат... — извини му се той и нареди на сестрата да му направи инжекция.

След минути се почувства по-добре. Пениса му не спадна, но вече не изглеждаше синкав както преди, а по-скоро розово-червен, а и болката почти изчезна. Доктора го прегледа пак и каза на сестрата:

— Отведете пациента в манипулационната, намажете го и му обяснете какво да направи. — и махна с ръка към някаква врата в дъното на кабинета.

Тя взе кутия с медикаменти и му направи знак да я последва, а гинекологът подвикна след тях:

— И не се престаравайте с асистенцията... — на което сестрата не отвърна, а той не разбра смисъла на думите му.

Вътре имаше душ и самостоятелна тоалетна зад някакъв параван. Пред него умивалня с голямо огледало, шкафче, стол и медицинско легло. Сестрата постави кутията на шкафа, отвори я и му каза:

— Събуйте се и седнете на стола.

Той се подчини мълчаливо, забравил срама и неудобството с надеждата, че скоро всичко ще свърши.

Първо му напръска тестисите с някакъв аерозол който веднага се изпари. После го побутна да разтвори още краката си и клекна между тях с някаква тубичка в ръка. Изстискваше по малко от гела върху ръкавицата си и много нежно и внимателно започна да го втрива първо отвътре между бедрата му, а после и нагоре по тестисите. Грамадния му щръкнал пенис беше само на сантиметри от лицето й. Извърна глава в страни в очакване на следващата процедура когато усети как пръстите й много бързо и нежно докоснаха члена му. Не го заболя — даже му стана приятно и погледна надолу. Вцепени се. Това не бяха пръстите й, а... езикът й! Толкова пъти беше гледал това в списанията и филмите, но не беше предполагал, че е такова удоволствие. Тя се разходи с език още няколко пъти по цялата дължина на пениса му и убедила се, че не му причинява болка изведнъж го лапна почти до половината. Той се изпъна като пружина. Нямаше никаква болка — само върховен екстаз породен най-вече от това което видя. Нещо отзад на тила му сякаш изщрака и избухна. Като мълния се понесе надолу по гръбначния му стълб и достигайки до пениса му изригна. Отметна глава назад, а пред очите му се заредиха кръгове от ярка светлина и мрак в ритъма с който се изстрелваше спермата му. Чу я да преглъща шумно и бързо едва успявайки да си поеме въздух. С приглушен стон дъхът му излетя, а тялото му се разтърси от тласъци, конвулсии и гърчове. Чак когато след повече от минута те взеха да затихват, гърдите му изхриптяха и задиша отново изпълнен с блаженство.

Сестрата бавно се изправи и той за пръв път я загледа като жена. Беше около 30 годишна, приятна и с някакъв особен блясък в очите. Без да откъсва поглед от все още стърчащия му член, тя захвърли ръкавиците на пода, разкопча престилката си и си свали бикините. Прекрачи го и като хвана с ръка пениса му бавно се отпусна върху него. Беше влажна и много топла. После зарови ръце в косите му, прилепи устни до неговите и се залюля отгоре му. Палавия й език се опита да се оплете с неговия, разходи се по небцето му и изведнъж замря. Тя отдръпна глава с невиждащи очи обърнати някъде нагоре, изхриптя странно и рязко се отпусна върху него. Той усети как някакви пръстени се стегнаха около пениса му, за миг се отпуснаха и пак се стегнаха и после пак и пак... Притисна я силно до себе си и надолу. Усети езика й в ухото си и... светът се сгромоляса. Сякаш стана земетресение и сградата се срути върху тях... Този път нямаше мрак, а само светлина. Телата им се заизвиваха бясно, после застинаха внезапно и сякаш всеки откъсна със стон част от себе си и я даде на другия...

 

— Как е? Успокоихте ли се и болката намаля ли? — попита доктора щом той влезе обратно в кабинета му.

— Да. Сега съм добре...

— А, не се и съмнявам... — промърмори на себе си гинеколога и като му подаде една рецепта добави: — Ако все още имате болки вземайте по една таблетка сутрин и вечер още 2-3 дни.

Благодари и излезе, а жена му разтревожена го посрещна:

— Какво стана? Много се забави? Сега добре ли си?

— Да. Оправиха ме... С инжекция, с някакъв крем ме мазаха и... таблетки ми изписаха. — и като я прегърна самоуверено, като мъж с опит, я поведе към къщи мислейки си на колко много неща ще я научи за да им бъде хубаво и на двамата.

 

... В хола при тях влезе осемгодишния им син и като ги вида надвесени над албума му със снимки от училище каза:

— Татко знаеш ли, че преди няколко дена когато бях у Иван от нашия клас видях, че те имат същия албум като твоя? Баща му каза, че сте били съученици.

— Така ли? А как се казва бащата на Иван?

— А-а-а... забравих. Ще питам, но на другия ден Иван взе да ми вика „Малката бухалка“ и сега всички от класа ми викат така. Това обидно ли е?

— Бащичко... — тихо прошепна жена му и отвърна:

— Не, момчето ми. Не е обидно! Даже напротив... — и той видя как очите й заблестяха.

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух