напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Безплатна обява


Прочетох във вестник, че приемат безплатни обяви по телефона и реших да се възползвам. Обадих им се и продиктувах обявата си: „Продавам — две автомобилни тромби; шведска камина на газ с три плочки и японски розов телефон.“ — и добавих домашния си телефонен номер.

Телефонът и камината ги бях купил заради приятелката ми. Тя беше луда по розовия цвят и обожаваше топлото. Но след като забягна преди месец в САЩ с един спечелил от лотарията „Зелена карта“, само излишно ми напомняха за нея. Тромбите пък така си и останаха в кутията, защото същия ден когато ги купих ми свиха колата. С една дума все лоши спомени с които исках да се разделя.

Още щом се прибрах на другия ден и телефонът започна да звъни.

— Ало?...

— Обаждаме се от Зоопарка за шведската камила. Ако цената й е приемлива, ще се радваме да я купим. Ние нямаме такава при нас...

— Каква камила?!... Имате грешка! — и затворих, но телефонът пак иззвъня.

— Да... Моля?

— Каква марка са комбитата и колко са стари?

— Какви комбита?!...

— Ами нали продавате два автомобила комби на газ? За тях питам.

— Грешите! Сбъркали сте номера... — и прекъснах, но ме обзе някакво съмнение.

Когато телефона звънна отново съмнението ми прерасна в тревога.

— Да. Кажете...

— Аз таковату... за камилатъ начи съ баждам... Нъл знайш нъ нас сигъните ни зеа мечките... Ама камилти ни съ зъбранени. И аз таковатъ... шъ йъ купя начи... Тя мой ли да играй? А... и да ни мой аз шъ йъ науча... Кът я устая гладна и кат играй дървото и кючек шъ играй и ламбада... де шиди. Ти ко искаш за нея?

— Нямам никаква камила за продаване! Станала е грешка! — и ядосан тряснах слушалката.

„Сигурно нещо са объркали с обявата ми.“ — си казах и позвъних в редакцията на въпросния вестник. Служителката любезно ми се извини и каза, че наистина е станала грешка. Обеща в утрешния брой да публикуват обявата ми отново, правилно и вярно.

Отбих още няколко досадни обаждания по сбърканата ми обява и най-после телефонът млъкна. Легнах си като се заканих на сутринта да си купя вестник и да видя дали обявата ми е вярно публикувана.

Посред нощ телефонът пак звънна. Бесен запалих нощната лампа и вдигнах слушалката:

— Хей! Японски куклички... Искате ли да ви дойда на гости? Да ви погаля тричките по малките розови катерички... Батко ви плаща кеш в зелено! Ще ми кажете ли адреса си или само ще си гукаме по розовото ви телефонче?

Изумен погледнах към часовника. Беше 2 часа след полунощ!

— Сбъркал си идиота, бе номер какъв! — изкрещях в слушалката и изключих телефона осъзнавайки, че сънен си бях объркал думите.

На сутринта, недоспал и кисел излязох да си купя вестник. От любопитство попитах и за вчерашния брой. Имаше. Отворих първо него и бавно пристъпвайки към къщи намерих вчерашната ми обява или по точно това: „Продавам — два автомобила комби на газ; шведска камила на точки и три японки на розов телефон.“ — и следваше моя тел. номер.

Захвърлих ядно вестника на земята и започнах да прелиствам новия, търсейки къде точно е коригираната ми обява.

В този миг запищяха автомобилни гуми и сирени. От десетина внезапно появили се полицейски коли наизскачаха маскирани въоръжени полицаи от спец. частите с бронежилетки и бързо отцепиха района в който се намирах и аз. От последния автомобил излезе цивилен, късо подстриган мъж с фигура на каратист. Поглади с ръка небръснатата си брада и като ме видя посочи към мен.

Миг преди притичалите полицаи да ме повалят на земята и да ми сложат белезници видях във вестника, който все още държах, обявата си:

„Продавам — две автомобилни бомби; шведска карабина с три пачки и японски розов газ. Телефон.“ — моят номер.

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух