напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Новата ми любовница


Колега от фирмата беше командировка в Япония. Като се върна, ме изненада с малък подарък — джобен бележник. Отвътре на едната му корица имаше холограма. На вид като огледалце, но погледната под ъгъл се превръщаше в красива реклама на „Sony“. На другата корица имаше калкулатор. И двете бяха невероятно тънки и гъвкави. С една дума — японска му работа.

Много ми хареса и често го отварях на холограмното огледалце. Не исках да повярвам, че остарявам. Но грешка нямаше. В него виждах първите бели косъмчета около слепоочията ми. Бях ги забелязал сутринта, докато се бръснех.

Вечерта, щом се прибрах, се затворих в банята. Срам не срам, взех боите на жена ми и възстанових нормалния цвят на косата си, като туширах леко пoбелялото.

Тогава си помислих — дали и жена ми не се е прошарила, щом често си боядисваше косата и променяше цвета й. Не бях забелязал нищо.

През следващите дни не бях на себе си. Странях от нея. Усамотявах се и час по час се оглеждах от страх да не би да са се появили нови бели косъмчета. Колкото и да се прикривах, тя ме усети.

— Какво ти е? Защо все киснеш в банята? Да не си болен? — и някак странно, както правеше това напоследък, се вгледа в мен с премрежени очи.

— А, не! Нищо ми няма.

— Нищо зер, нали те познавам! Да не би някоя от офиса ви пак да ти е завъртяла главата, а?

— Глупости! Няма такова нещо...

— Знам те аз! Ти и преди така казваше, докато не я оскубах оная хлапачка. Но ще ви хвана... Мисли му тогава!

Домиля ми за нея, но как да й кажа, че просто остарявам... Та кой мъж би признал това?

Вечерта гледах телевизия, но си мислех за моя проблем. Жена ми излезе от хола и аз веднага извадих новия си бележник. Взрях се със страх в огледалцето да не би през последните часове нещо да се е променило към по-лошо. Не съм усетил кога е влязла пак.

— Ти какво все гледаш в това тефтерче? Още не си ли научил наизуст телефона на новата си любовница, а? — избухна тя и го грабна от ръцете ми. Приближи го до носа си, премрежи очи и изпищя:

— Ау-у! Сложил си й снимката тука... Ти нея си гледал, значи... Безсрамник! Аз тая кучка я познавам от някъде...

Стана ми смешно и тъжно. Милата... И тя бе започнала да остарява... Явно вече имаше нужда от очила...

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух