напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Място за секс


Следобед Ема излъга шефа си, че не се чувства добре и той я пусна да си ходи. Беше й все едно какво ще си помисли, щом долу я чакаше Пол. Разполагаха с няколко часа до шест, когато се прибираше мъжа й. Къде ли ще го направят днес? Последния път в дъното на подземния паркинг под магазина беше страхотно. Между многото автомобили никой не видя какво правеха, а близостта на хората и чувството, че го правят на забранено място я подлуди.

Пол знаеше, че тя обича да се люби в кола на необичайни места и подкара извън града. На едно място до пътя вляво имаше група високи храсти. Обърна, излезе от пътя и скри колата зад тях. Автомобилите профучаваха по шосето само на метри оттам, но не ги виждаха. Ема никога не беше го правила на такова място и почна да се съблича нетърпеливо.

Докато се любеха се изля силен дъжд и после спря. Не му обърнаха внимание, но когато стана време да тръгват не можаха да излязат на пътя. Колата забуксува и затъна в калта от дъжда. Пол бързо отвори капака на багажника и взе въжето за теглене. Закачи го отзад, опъна го до пътя и като видя приближаващия се „Jeep“ замаха с ръка.

 

Върнах ключа от стаята на мотела и мъжа на рецепцията ми смигна съучастнически. Идвахме тук за трети път и беше ни запомнил.

Качихме се в „Jeep“-а и потеглих рязко.

— Закъсня ли? – попита Ан и сложи ръка на коляното ми.

— Не. Има време, но жена ми е ревнива... Закъснея ли почва да ме разпитва... А ти като закъснееш твоя не те ли разпитва?

— Ами него го няма. Все е на път с камионa, а когато е вкъщи не ми обръща много внимание. Нали затова съм с теб...

Някакъв мъж махаше с ръка отстрани на шосето и спрях да видя какво иска.

— Колега може ли да ме дръпнеш, че забуксувах там зад храстите...

— А ти защо си се натикал там? – влязох в тона му аз и приближих „Jeep“-a.

— С една жена съм. Тя си пада по необичайните места за секс. Това много я възбужда и става като тигрица. Затова влязох там, но заваля и затънах, а трябва да я върна преди мъжа й да се е прибрал. – обясни тихо закъсалия докато закачахме въжето.

— Ама, че жена си намерил... Необичайни места... Сега внимавай щом те изтегля на твърдото да не се удариш в колата ми ... И затвори багажника си да виждаш...

Той затвори капака и влезе в колата си, а аз се загледах в гърба на жената до него, която оправяше грима си.

Беше моята Ема...

 

(разказът е класиран на второ място в категория "Проза" при гласуването на публиката в конкурса "Очи за себе си 2005")

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух