напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Вълчицата


Беше най-известната в града. Не беше проститутка, а просто кучка. Хищна кучка, чиято цел сякаш бе да преспи с всички мъже не само в града, а и в света. Дали заради това или заради приликата й с героинята от нашумелия едноименен филм тогава, но всички я наричаха „Вълчицата“. Жените я гледаха с отвращение и презрение, но всъщност завиждаха на многобройните й завоевания. Част от мъжете я отбягваха от страх да не им „лепне“ нещо, но повечето бяха опитали сексуалните й чудеса и бяха създали легендата за нея…

Тогава бях 15-16 годишен тийнейджър, напращял от хормонални излишества и с постоянни сексуални миражи и видения. Това вместо да ми помогне да стана по-бързо мъж, сковаваше езика ми пред всяко момиче и все още бях „девствен“. По-големите ми приятели щом разбраха за моя проблем, ми уредиха среща в дома на единия с баш майсторката – Вълчицата. Там каката ме „открехна“ за сексуалното изкуство и всичките му варианти.

Добих самочувствие. То развърза езика ми и след два дни вече имах приятелка. Бяхме седнали с нея пред едно кафе и аз се оглеждах гордо, когато се зададе Вълчицата. Мина край масата ни, кимна леко с глава и отмина. Престорих се, че не съм я видял, но приятелката ми учудено попита:

- Тая… теб ли поздрави?

- Кой? Мен ли? Не! Аз… Не я познавам… - излъгах уплашен, че познанството ми с такава жена ще ме срине в очите й.

След малко Вълчицата пак мина край нас и се обърна към мен:

- Здравей! – поспря за миг, но като видя, че извих глава настрана отново отмина.

- Тя те познава! Каза ти „здравей“. Ти ме лъжеш! – гледаше към мен ужасена приятелката ми.

- Не я познавам... тая! Сигурно се е припознала в мен. – упорствах аз, но Вълчицата се върна.

- Ти що се правиш, че не ме познаваш? Нали преди два дни ме „чука“? Ако беше ми кимнал още първия път, нямаше да направя това, но теб те досрамя от гаджето ти, че познаваш такава „курва“, а? Това да ти е за урок! Може да съм всякаква, но и аз съм човек! – и си тръгна.

Разбира се, загубих приятелката си. Но оттогава, независимо с кого съм, не пропускам да отвърна на поздрава и на най-голямата блудница. Дори това да е самата Мария Магдалена.

А, ако ми поискат обяснение, разказвам тази история...

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух