напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Някой ден


Ще забравиш...

Гласът ми навярно след години

и звука на звънкият ми смях,

цвета на моите очи сини

и дори какво за теб аз бях.

 

Ще забравиш...

Целувките ми жарки, парещи

и устните ми с топлия дъх,

ръцете ми немирни, галещи

на тялото ти нежният мъх.

 

Ще забравиш...

Часовете как само броеше

щом липсвах ти дори и за ден,

как името ми нежно шептеше

и колко горда беше ти с мен...

 

Но внезапно като сън,някой ден

в незнаен,среднощен късен час

ще те разбуди споменът за мен,

който в теб оставих вечен аз.

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух