напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Прости ми...


В памет на майка ми

 

Не успях навреме аз да се завърна

от онзи край далечен на света,

не можах очите мамини да зърна

с надежда чакали ме до смъртта.

 

Закъснял, с любимите рози на мама

аз пред гроба пресен коленичам.

„Ето,тук съм мамо...Ето,пак сме двама...

Дойдох си... И много те обичам...

 

Прости ми мамо,че по света се скитах

и дълго търсих щастието сам,

че по телефона само рядко питах:

- Как си мамо? Добре ли ти е там...?

 

Прости ми мамо,дето чак сега прозрях

единствената истина само,

че щастието не било където бях,

а в това - ти да бе жива мамо...“

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух