напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Приятелки


Мариана излезе от колата, включи алармата и закрачи с гъвкава походка през площада към кафе-барчето отсреща под липите в градинката. За нея и приятелките й това бе едно от любимите им места за срещи през лятото.

Скучаещото слънце се заигра палаво със светлите й коси, после плъзна игривите си лъчи бавно, бавно надолу по бялата кожа на ръцете и краката й. Усещането от тази бягаща топла вълна беше вълшебно. Пулсът й подскочи, а гърдите й задишаха учестено, както под ласките на опитен любовник...

Повечето маси под сянката на дърветата бяха заети от скучаещи мъже, тук-там от някоя двойка или млади майки с деца и детски колички до тях. Тя се приближи към свободната маса до алеята и усети как при появяването й разговорите по масите секнаха. Мъжките очи се насочиха към нея изпълнени с възхищение и похотливо зашариха по тялото й. Без да се смути тя се отпусна бавно на стола и се огледа дискретно.

Тези които не бяха сами я наблюдаваха скришом от дамите до тях или пък се правеха, че се оглеждат за сервитьор, а всъщност лакомо я изпиваха с очи.

Мариана знаеше, че е красива — даже прекалено красива, но често се питаше до кога ли ще е така? Приятелките й Милена и Маргарита също бяха хубави... до преди да се омъжат и родят. После се обезформиха, напълняха и станаха някак безлични, като повечето семейни жени с деца. И тя бе омъжена, но слава Богу съпругът й не искаше да имат дете поне за сега. Бизнесът с който се бе захванал поглъщаше изцяло времето му. Той казваше, че трябва първо да осигури семейството си финансово, а после да помислят за дете. Нали са млади!? Животът е пред тях. Когато му дойде времето ще си имат и дете.

Понякога и на нея и се искаше да стане майка, но само мисълта, че още при първото раждане ще се подуе, ще подпухне, че гърдите и коремът й ще провиснат я караше да потръпва от ужас. И съвсем не вярваше в никакви възстановителни гимнастики или козметични корекции. Не! Тя още не бе готова за това. Още дълго й се искаше всеки ден да се любува на прекрасната си външност, отразена в огледала, витрини и най-вече в широко отворени мъжки очи...

А шоуто по съседните маси продължаваше. Тя бе свикнала с това и вече не я учудваше как е възможно всички тези имащи се за по-умни същества да придобиват такива глуповати физиономии при появата само на една красива жена. Мъже...!? Какво да ги правиш...

Ето и сега, след като свали тъмните очила и тюркоазените й очи заблестяха, възклицанията на мъжкарите не закъсняха. Започна се с лекото просташко подсвиркване:

— Фи-о-о, фи-и-т!

После чу грубичкото цъкане с език:

— Цъ-цъ-цъ...

Някои изпуснаха изпъшквайки по едно „Хм-м-м...“, а по-интелигентните поеха дълбоко въздух и издишаха с разширени ноздри... След възклицанията някои бяха забравили да си затворят устата и изглеждаха доста комично. Други стиснали цигари между пръстите си не забелязваха как пепелта от тях се ръсеше върху панталоните им и подскачаха размахвайки смешно ръка щом огънчето ги парнеше и извадеше от хипнозата на красотата й.

И без да е телепат на Мариана и беше съвсем ясно какво се проектираше в този момент в мозъците им. То можеше да бъде формулирано само с една дума — „секс“.

Жените по съседните маси също не устояха на любопитството да видят по какво толкова се заплеснаха мъжете. Една по една я оглеждаха и начина по който очите им се присвиваха от завист бе категорично доказателство за превъзходството й над тях.

Едва не се разсмя, когато някои от тях се разбързаха внезапно и започнаха настойчиво да подканят съпрузите или приятелите си да уредят сметката и да си вървят. Явно, че я възприемаха като заплаха за собственото си благополучие. Гъски... И все пак някои от тях бяха с доста интересни мъже...

По алеята се зададе Милена водейки за ръка малката си дъщеря. Детето подтичваше до нея, а тя бе зачервена явно от бързането да не закъснее за срещата им. Обичаше да е точна. Още от ония години в училище, когато се бе зародило приятелството между тях трите. Наричаха ги „Хубавите М“ или „Трите М“, заради началните букви на имената им и заради това, че наистина си бяха хубави. Поотделно на всяко „М“ бяха лепнали и допълнение. На нея самата й викаха „Красивото М“ (нали си бе красавица още от малка). Милена я наричаха „Готиното М“, защото не само че бе симпатяга, но и защото по характер беше весела и много добра. Не беше злопаметна, лесно прощаваше всичко и на всички, и изобщо си беше „готина“ като човек и приятелка.

Пълна противоположност на нея беше Маргарита. И тя бе хубава, но беше по-сдържана и рядко се усмихваше. Никога не се оплакваше и никого не топеше /дори когато момчетата й дърпаха плитките/, но винаги намираше начин да си отмъсти на този който я бе обидил. За това още в началото тя стана „Гадното М“, а после й остана само краткото „Гаднярката“.Този неин прякор беше твърде преувеличен и незаслужен. Тя беше малко странна, но трите се разбираха прекрасно и приятелството им продължаваше и до днес.

Разцелуваха се с Милена внимавайки да не развалят грима си и помогнаха на дъщеричката й да се настани на стола между тях. Мъжът й бе капитан на кораб и често бе на плаване. Може би затова тя изглеждаше малко нервна и тъкмо да заговори малката изчурулика по детски:

— Леля Малгалита, леля Малгалита идва с бебето...

Наистина Маргарита вече се промъкваше между масите бутайки пред себе си бебешката количка със самочувствие на опитен слаломист и достигайки най-сетне до „финала“, тоест до тяхната маса въздъхна с облекчение:

— Здравейте! — простичко рече тя и след като застопори количката със спящия си син си размениха обичайните целувки.

— Как си сладурано? Искаш ли „Мелба“? — обърна се тя към малката, тъй като сервитьора се бе изправил вече до тях.

— Искам шоколадена... и полтокалов сок, лельо Малги... — избърбори момиченцето заменяйки отново чисто по детски „р“-то с „л“.

— Добре. А за нас по един плодов шейк, нали?

— Да. Добре ще ни дойде в това топло време — съгласи се Мариана, а Милена само кимна разсеяно и сервитьора се отдалечи с поръчката.

— Е, какво ново има при вас? — взе инициативата отново Маргарита.

Милена сякаш само това бе чакала и избухна:

— Ще го убия... Ще го изгоня... Ще го науча аз него...

— Чакай, чакай! — прекъсна я Маргарита — Кого ще убиваш и защо?

— Моят хубостник! Заради червилото... — продължи да се пали тя и като видя как приятелките й се спогледаха с недоумение се зае да им обясни подробностите — Тая сутрин моя пак замина на път.Изпратихме го на пристанището и като се прибрахме аз взех да зареждам пералнята с мръсните дрехи...И изведнъж гледам на яката на една от ризите му червило...Ще го убия, като се върне...

— А-а-а... Това ли било. — засмя се Мариана и добави — Ами ти сигурно като си го награбила да го целуваш и си го изцапала.Я стига си бесняла от напразна ревност...

— Да, да... Ама аз такъв цвят червило нямам! — почти изхлипа тя и замлъкна, защото сервитьорът донесе поръчката.

Малката се зае с „Мелба“-та като полагаше големи усилия да не се оплеска, а те засмукаха прохладната течност през сламките.Това сякаш поуспокои Милена. А и тя както винаги май вече беше готова да прости на мъжа си, затова подхвана примирено:

— Ами не съм много сигурна... Може пък да е от моето... То на тъмната му риза изглежда в по друг цвят...

За да я доуспокои Маргарита добави:

— Какво пък толкова. Само едно петно от червило... Това е нищо в сравнение с това което ми се случи на мен преди около двадесетина дни!

— Какво ти се случи? — полюбопитства Милена.

— Накърмих бебето и то заспа. Мъжът ми бе на работа и аз взех да гладя. Стигнах до едни негови панталони и по навик извадих всичко от джобовете да не ми пречи. И знаете ли какво намерих в тях?

— Какво? — почти едновременно попитаха двете.

— Презервативи!!! — просъска тя.

— И какво като си намерила презервативи? Какъв е проблема? — зачуди се Милена.

— Проблемът е в това, че когато го правим никога не използваме презервативи!

— А-а-у-у! И сега какво? Ще се развеждаш ли? Изгони ли го? — заизстрелва един след друг въпросите си Милена, а Мариана остана като гръмната с чаша в ръка.

— Нищо подобно! — загадъчно се усмихна Маргарита. — Просто взех една игла и пробих всички презервативи точно през средата. После му ги сложих обратно в джоба на панталона и сега чакам...

Мариана не усети как изтърва чашата.Тя се удари в ръба на масата и полетя към земята.Трясъкът на разбито стъкло заглуши неволно изтръгналото се от устата й:

— Гаднярка...

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух