напред назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]



Кой ли ги учи?!...


Имам три хубави деца — като слънца! Най-малката е Мими. На 4 годинки. Голяма е сладурана. Средния — Жорко, е на 5 и нещо. Палавникът на детската градина. А големият Ники, от два дни е първокласник, умничкият ми... Значи, пей сърце!

Да, ама не съвсем...

Прибрах се вечерта, капнал от работа и леко поизмръзнал, и видях в хола Мими, седнала на акумулиращата печка.

— Здравей, сладурано! Какво правиш там?

— Топля си пич...та — отвърна тя с невинно детско гласче.

Изумен се разтичах из стаите да търся жената, за да ми обясни откъде малката ни дъщеря е обогатила така речника си. Тя обаче беше в банята и къпеше Жорко. Спрях пред вратата, разколебан от неподходящия момент и дочух отвътре гласа на сина ни:

— По-леко мъ търкай, ма! Шъ ми откъснеш патката...

Ядосан грабнах шапката си и тъкмо да изляза през входната врата, спря токът. Откъм банята веднага долетя гласът на Жорко:

— Айде-е-е... Пут...те пак спряха тока!

За миг се втрещих, после тряснах вратата и хукнах към училището на Ники. Имаше родителска среща. Първата. Бях решил щом се върна, да разчепкам нещата с жена ми и в движение й теглих една дългобойна на ум...

Срещата започна. Учителката ни разясни какви са изискванията към децата ни, как да бъдат облечени, какво още трябва да им купим и прочие. После взе да споделя с нас впечатленията си от тях. И в един момент попита:

— Има ли тук някой от родителите на Николай?

— Да. Аз съм баща му — надигнах се трудно от малкия неудобен чин аз.

— Вчера, след като приключи тържеството за посрещането на първолаците, влязохме в класната стая — започна учителката. — През първия час се настанявахме, учехме се как да седим правилно на чиновете, къде да поставяме чантите и други такива неща. Николай си избра да седне на втория чин, до прозореца. Отначало беше послушен, но после взе да се върти, да се изправя и да наднича през перваза. Запитах го какво има, а той ми отвърна: „Госпожо, кога ще ме пуснете навън да играя, че тук ми се еб... мамата...“ Трябва да вземете мерки, господине!

Някой от родителите се закискаха. Други зацъкаха възмутено. А аз, почервенял от срам, смутолевих:

— Абе, мама му стара, просто не знам кой ни учи децата на тези думи, неговата...

 


напред горе назад Обратно към: [Светослав Пейчев][СЛОВОТО]

 

© Светослав Пейчев (Simon Martin). Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух