напред назад Обратно към: [Ранни спомени][Симеон Радев][СЛОВОТО]



Посветен във Вътрешната организация


Годината 1894 е бележита в историята на българщината в Македония: направи се стъпка напред в църковно-националното дело и се тури основа на революционното движение. През април стана едно радостно събитие: Екзарх Йосиф, с енергичната подкрепа на Стамболова, издействува два нови берата за български владици в Македония, единия за Велес, другия за Неврокоп. Един с исторически перспективи план получаваше постепенно своето изпълнение. Скопие на северната граница на Македония, Охрид на западната, Велес в центъра, това бяха три крепости на важни стратегически пунктове. С Неврокоп се стъпваше здраво в Източна Македония. Добиването на двама нови владици бе посрещнато в цяла Македония като голяма победа. На Великден в черквата "Св. Стефан" във Фенер лицата на българите сияеха. Чуваха се гласове с благопожелания за нови успехи: "Хайде, догодина и за Битоля! Амин!"

 

За ваканциите си отидох в Ресен. Носех със себе си куп книги на френски и турски, награди от училището. Баща ми беше безмерно щастлив от моите успехи. Майка ми галеше донесените книги с умиление и ги отваряше, като че ли чакаше бог да й даде някакъв внезапен дар да ги чете и разбира. Униформата ми правеше голямо впечатление. Турците ме спираха да я гледат. Никое от техните деца не беше се явило така облечено. Поздравяваха баща ми, но с мъка в сърцето си. След мене се яви в униформа и един син на турчин: Ниязи, бъдещият начинател на Младотурската революция.

 

Когато пристигнах в Ресен, намерих българската църква довършена и ставаха вече приготовленията за нейното освещаване. Имаше атмосфера на национално ликуване. На едно дълготрайно унижение се туряше край. В 1872 година след упорити борби старата и единствена църква в Ресен бе останала у гъркоманите. [1] Двадесет и две години ние се черкувахме в училището, което неделен ден и през празниците се обръщаше на параклис и богослужението се извършваше върху един антимис. Зданието бе старо и колкото и да го прочистваха, въздухът в него оставаше лош. Учениците оставяха със своите обувки лятно време прах, зимно време кал. Беше срам за града, че това положение трая толкова дълго. Но ресенските чорбаджии, инак родолюбци, когато се касаеше за борба, бяха стиснати за парите си. Към това се добавяха и техните ежби. Лишението на българите в Ресен от своя църква се чувствуваше във всички градове наоколо като някакво петно за града ни и когато най-после се реши да се почне построяването на нов български храм, многобройни помощи се стекоха отвън. Те бяха обнародвани в екзархийския вестник "Новини" и съставляват паметно свидетелство за чувството на национална солидарност, което владееше в тая част на Македония, плод на еднакви изпитания и устреми. Помощи се пратиха от Битоля, от Прилеп, Крушево, от Охрид, от Струга. Те идеха от разни съсловия: учители, търговци, занаятчии. Еснафите фигурират в голям брой със своите пожертвования. Които не са могли да пратят пари, подарили вино. Между дарителите фигурират и жени. Караниците, които са дали на Ресен неласкаво име, не пропуснаха да се покажат и в самото навечерие на тържествения ден.

 

Архиерейският наместник бе изпратил до вестник "Новини" покана до всички градове в Македония да присъствуват като гости на освещаването на новопостроения храм "Св. св. Кирил и Методий". Станало обаче известно в града, че в поканата се казвало: "В дните на Султан Абдул Хамид Хан II и на Негово Високопреосвещенство Г-н Г-н Григорий, Охридско-Преспански митрополит, се построи..." и пр., и ето че буря се разразява. Григорий със своя заповеднически нрав беше влезнал в конфликт с много от първенците. Те сега не искаха, щото неговото име да се слави по случай предстоящото национално тържество. Пратиха телеграма до редакцията на вестник "Новини" да не публикува поканата така, както била изпратена, заплашвайки, че в противен случай няма да осветят църквата. Тогава вестникът обнародва покана от свое име, която гласеше: "Поканени сме от ресенци да явим на нашите православни български читатели, че тяхната новопостроена църква ще се освети на 15-ий август тая година от Негово Високо Преосвещенство Охридо-Преспанския митрополит Г-н Григория. Ресенци се приготвили да посрещнат гостите си най-тържествено и са взели мерки за тяхното удобно настаняване по градските къщи." [2]

 

Освещението на църквата стана при очакваната тържественост. Имаше наплив от селата и много гости отвън. В града владееше голямо оживление. Денят се свърши с вечеринка. Речи, декламации, песни. Върхът на всичко беше една жива картина: един човек беше легнал прострян и около него момичета в бяла премяна; в това време един декламираше Ботевата балада "Жив е той, жив е!" Тая сцена бе измислена от Трайчо Доревски. Имаше в станалото тогава в Ресен нещо, което се видя, и нещо, което стана тайно.

 

Вече революционният кипеж беше почнал с отделни инициативи тук-таме. Даме Груев основ%E

 


напред горе назад Обратно към: [Ранни спомени][Симеон Радев][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух