напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Продавачът на послания


От пътя свърна посрамен —

единствен бе прочел върху вратите им

знака  на осъдени,  но псетата развързаха,

                                отпратиха го с камъни —

не бе ли Божия намеса  

вихрушката,  която го отнесе?...

Праха на присмеха изтупа,

сламата на скотодумието,

                       но ни троха,

                                       ни троха в торбата.

Ни троха за птиците,  които

кълвяха настървено слепоочията му,

виеха в косите му гнезда от тръни

и пълнеха с видения главата му.

„Прости им, Господи!“...

Зазида ги в короната на близкото дърво

и в сянката му озарена

             в сън,

             по-дълъг от живота си несретен,

                                                  вкорени се...

Въздъхна в джоба му

пшениченото зрънце,

защото сбъдването носеше.

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух