напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Сутрин рано, преди разсъмване


Трябва ми дългия ден на жетваря

да излъскам празните гилзи на дните си,

да съставя речник на премълчаните думи

и списък на чувствата вкореняващи.

Трябва ми погледа му препълнен —

                    да си върна отново посоките

 

и гръб да обърна на порива

             миг преди тръгване,

                             да се завръщам отново.

Трябва ми дъгата на сърпа му...

Пшеницата зрее.  Взривява сезоните...

В паметта ми,

с пресъхнало сухожилие

                     крило ще изпърха          

                            недоизречено.

И небето, с великолепното си безвремие

ще впие в гръдта ми зъбите си млечни.

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух