напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Сънувах парцалената кукла


Утрото не е толкова мъдро —

опитвам се да си спомня...

 

Опитвам се да забравя

как пъстрите й дрехи изгорих,

как пламнаха косите й

от царевична свила —

                         о, как крещеше!...

 

В руини восъчна дрезгавина

рисуваните й очи затварям.

Изящен напън в паметта —

                  цвете на могилката.

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух