напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Центронеизбежност


Изкатервам буренясалите хълмове    

                                              на Свободата си —              

да надникна в кръговрата й,

            сините й устни да ме сгреят

             до точката на собственото ми кипене.      

Нося своето послание —  щипка прах

                  от мъртвите цветя в подножията.     

И се самозапалват храстите,

безсилни да ме спрат

в самотния, обречен поход от себе си — навън,

                                              въпреки природата.

Въпреки законите на гравитацията —

подвластна на изконната потребност

                                да бъда освидетелствана

                                дръзка и красива —

             точно в този миг,

             мига,  преди да се разпадна

                             в белите нозе на Свободата...    

                            

Бих искала да сте до мен,                

когато ме посрещне                  

размразената й двойница.

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух