напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Връщам свободата си


Короната на моето дърво

е в сянката на твоето,

                             а в ръцете ми порасна!

Кога се раздвои посоката

и кой внуши в добрия корен

                  тръпчивата идея за секирата?...

Добре познавам

произхода и естеството

                            на двойната си гърбица —

                                       усещам соковете,  

нагоре устремени, вече се втвърдяват

и тя добива форми по-реални —

кръст за мен,

                 седло за теб

                                      и рало за децата ни...

Но снощи чух

             да драска с нокътче съня ми

зародишът на закърнялата костилка.

Подгизнал в киселинна самота,

той молеше да върна свободата  му —

трепереше от студ

                и бяха празни очните му орбити...

Захапала плода на болката му,

целунах го за лека нощ

и генетично обременена се събудих

                                с роса по устните

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух