напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



По-близо до себе си


Ослепяха посоките  —

                          колкото дъх да поема,

по средата на пътя, по-близо до края.

А с тинейджърска дързост и грива спластена,

бърза животът и циганско лято търкаля.

Тънка жица —

                    нажежена до бяло осова линия —

плътна на възли

                               и с  години прекъсната,

през сърцето ми с бясна скорост премина

и в различни бразди

                               същността ми разпръсна...

Като белег след мен —  чернобяла пътека,

прегоряла от търсене,

                                    от надежди попукана —

с два пръста събирах, а раздавах със шепи,

ненаситна душата ми,  колко болка натрупа!

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух