напред назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Глас от утре


Не искам да се обръщам — там са съмненията,

катарзис е всяка гласно изречена изповед.

В ръцете ми диша стеблото на дивно растение

и руса главица с две листенца напипвам.

На семчица златна — тя случайно изпадна

от Божията къдрица, която съня ми погали.

Дарявам му слънцето в моите пясъчни замъци

и ключ за подводния риф на Приморския залив.

 

Звънят сетивата като оголена жица —

подслушват и сълзите дъждовни отцеждат.

Тревожи ме само гласът на една кукувица,

която среднощем ме вика настойчиво и нежно.

Тя сънища крадени в кукувичата прежда нанизва

и трупа ревниво планина от кълбета.

В коя неразумна привечер с перушинени ризи

като родни сестри ще полетим към небето?...

 


напред горе назад Обратно към: [Степен на изгаряне][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух