напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Ето върха!...


ЕТО ВЪРХА! - изтъняла душата ми

пие пътя и всичко наоколо,

само дето планинския вятър

ме завърта в обратна посока.

 

За поредния залък набързо ще седна

да наситя до дъно очите си.

Миг! - че морето ревниво ме дебне

от капана на своето старо корито.

 

Ако можех тъй както вълните му газя,

висините с ръце да докосвам,

сигурно камък, не ъгълче празно

под сърцето си щях да износвам.

 

Нямаше често така да притичвам

от брега - до върха и обратно,

а като кедър или храстче безлично,

тук, край пътя, щях да порастна.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух