напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Вече не помня как изглежда момчето...


ВЕЧЕ НЕ ПОМНЯ как изглежда момчето.

Помня шепите, пълни със лешници.

Бяха бели до кръста дърветата

покрай пътя - когато се срещнахме,

вятърът кихна и дискретно притихна.

Закачливо протегнаха лапички храстите,

а се разбързахме - сякаш да стигнем

не съседни села, а заветното място.

 

Хрупахме лешници, нещо си бъбрехме,

шляпахме с боси крака по асфалта.

Капки смола като лъскави бръмбари

с топлинка по петите ни хапеха.

 

Стигнах навреме. Безброй километри

оттогава изминах. Какво ли ме връща

днес на пътя, където срещнох момчето

и при тези дървета, бели до кръста.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух