напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Сянката на Светла


Тази кула с избързващ часовник на гарата

някой ден ще се срути от сълзи и въздишки.

Никой няма да знае защо - случайна авария

щерешат бургазлии, неподозиращи нищо.

 

Само аз - ревматичната сянка на Светла.

Ще ви кажа - тя е луда с лице луничаво.

Онзи,който открадна ума и сърцето й

отпътува отдавна и я забрави.

 

Оттогава с години... О, как ми омръзна

тук да кисна всеки петък и събота

И прожекторът хищен на "бързия"

да олющва графита на моите ръбове.

 

Но реших - тази вечер ще скоча в багажното,

без билет ще измина милион километри,

но мъжа ще открия и ще му кажа,

че от двайсет години очаква го Светла.

 

Жив или мъртъв, от радост слънчасал,

тук, в краката й той да проси невинност.

Нека се срути тогава тази кула от щастие,

а пък аз да остана под нея завинаги.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух