напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Самотникът - като оголен камък...


САМОТНИКЪТ като оголен камък

над стръмен бряг надвесен е.

Отдолу свети пропаст и го мами,

над него - път и птичи песни.

 

Прострял на слънце изранената си кожа,

с каишите на времето завързан,

юмрукът му омеква и ръждясва ножа,

а няма формула за гордиеви възли.

 

От ключов камък в бойна кула,

превърна се в гнездо на червейно котило,

но стръмно е надолу и да се търкулне

изгризва корените си изгнили.

 

Съдбата на покорното му тяло

е в сини жилчици изплетена

да легне в бездната като стъпало

с копито, татуирано върху сърцето му.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух