напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Захапал мундщука на своята юзда...


ЗАХАПАЛ МУНДЩУКА НА СВОЯТА ЮЗДА,

Той цвилеше тревожно, до безумие

и зърнеше ли я, с пречупени крака

заравяше муцуната си в хумуса.

 

А тя свободна - без юзда и страсти,

предвкусвайки едва зъбите на жребец,

понасяше изящна задница през храстите

към извора, на сенките изкусния ловец.

 

И там се мъчеше до дъно да изпие

закичената с водни лилии глава

и дръзко тръпнещата белогрива шия

на двойницата си от бистрата вода.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух