напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Пътеката на този мъж...


ПЪТЕКАТА НА ТОЗИ МЪЖ е сред звездите.

Животът му тече след чашата поредна

когато няма за посоката кого да пита

и няма топло рамо, за да се облегне.

 

Часовник няма - да свери на колко е години,

повярвайте му, щом твърди, че е безсмъртен -

приятелите му и всичките роднини

в каменоломните небесни облаците къртят.

 

Но има рани... Спомени... като реликва

притиска чашата, напред-назад се клати,

взрян в нищото, по имена ги вика

повтаряйки: "Защо, защо, приятели?..."

 

И ето ги - флуидно лепнеща прохлада

засмуква мозъка на отмалелите му кости -

един след друг пристигат, на масата присядат

дванайсет Юди, водени от сляп Апостол.

 

И докато разтворят първите петли небето,

за прошка молят, пеят му и се умилкват.

И го захвърлят като кръст върху паветата,

с душа, напъхана в бутилката.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух