напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Гарванът


Роди се бял сред черните си братя

като месия на високи нрави.

Объркал бе цвета Създателят,

а после сам го изостави.

 

В гнездото родно и в полето

сред ято черни хубавици,

посреща с клюнове свирепи

така белязания прицел

 

онази жадна за разправа хала!...

Онези нокти - саби дамаскини!...

Остава израненото му тяло

в кълбо от прах и перушина.

 

Когато нощем ледения вятър

перата счупени приглажда,

разбира гарванът - душата му

по-черна става и от сажди.

 

А мами го върховният следобед

с език на квазимодова камбана -

да литне след гласа - свободен,

под облаци от бели врани.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух