напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Щом чух в душата си гласа на коса...


ЩОМ ЧУХ В ДУШАТА СИ гласа на коса,

Прострелян с прашка, паднал от дървото,

С тревожен жест прерових джоба си

За камъка, увит в листо на лотос.

"Не съм..." крещя, но в мене песента му

откри по пътища неведоми палача...

   до вчера пеещ върху мойто рамо,

   от днес нататък в мен ще плаче.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух