напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Узрявам бавно


УЗРЯВАМ БАВНО - като вик -

на педя от звука, на косъм от езика.

 

На телена ограда просвам истината -

платно избелвано, пребоядисвано -

докоснато с ръка, следа остане ли,

след хората ще хвърля своя камък.

 

И нека като птица да осъмна

в гнездо, подпалено от мълния.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух