напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



В полет се сбъскахме...


В ПОЛЕТ СЕ СБЛЪСКАХМЕ,

       заедно паднахме.

Рием земята с омекнали нокти.

В храстите някакви хищници гладни

с помътнели очи ни докопват.

А устите ни пълни с гнилоч и шума -

и да извикаш, кой ще те чуе? -

сол върху раните връщат се думите,

псуваме и срещу вятъра плюем.

 

Само да можем да смъкнем коланите

(сякаш корени пуснаха и се срастнаха)

с твойте очи и моите крайници,

жалко е в този дол да угаснем...

Крачка по крачка -

      все някъде ще е извора,

там да посеем овъглените скелети,

но да не стигнем отново тук призори,

както до скоро в кръг сме летели.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух