напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



Когато делниците...


КОГАТО ДЕЛНИЦИТЕ своя дял изстискат,

а празникът краде това, което дава,

когато въздух не достига или истина,

аз обръча от вехториите изравям

И хващам първата подсказана посока -

далече от града, от лудото присъствие,

от формули, от децибели и от шокаве,

далече от домашни и служебни земетръси:

Върти се, колело! - моя идтинска вселена,

неспъвано от върхове - амбиции невръстни -

към тях и аз (или лисицата във мене)

понякога протягаше възкъси пръсти...

 

Дали изгубила съм детската си ловкост,

или не стига порива начален,

нима удобствата с мъхнатата си човка

по нещо ден след ден са изкълвали,

но обръчът ми омагьосан обикаля

града като натирено домашно куче -

стеснява се кръга му, ето го квартала,

дори и входната врата улучи...

И ляга уморен - в капана му ръждясал -

захвърления ключ с връвчица бяла.

С наведена глава завръщам се в дома си

и всичко пак започва отначало.

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух