напред назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]



В пещерата на думите тъмни...


В ПЕЩЕРАТА НА ДУМИТЕ

          тъмни

неусетно сама се зазидах,

търся опипом тясната стълба

към недрата на светлия извор.

Уморих се от сънища дълги

и от още по-дълго бодуване,

не разбрах как хриле пи

        покълнаха,

как добих сетивата на бухал.

Как обви ме в пашкула си мрака -

беше топло като в родна утроба,

беше хубаво, леко и сладостно,

сякаш бях пред лицето на Бога.

И разтвори се моята същност

и заплува в ефира на Нищото,

а наоколо птици

     и ангели пърхаха,

чувах смях и задъхано дишане.

После всичко утихна, изгуби се.

във пръстта се вкопах като корен.

След столетия ще се събудя,

    или през идната пролет

 


напред горе назад Обратно към: [Оголен камък][Ирина Войнова][СЛОВОТО]

 

© Ирина Войнова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух