Обратно към: [Олга Блажева][СЛОВОТО]

С душата си ще кажа: "Няма

за мене радост по-голяма

да пия със жадуващи очи

словата Ти-живителни лъчи,

огрели бялата хартия".

О, как е трудно туй да скрия!

Бе тиха звездна нощ навън.

Нима не беше сякаш сън

далечен звън...

Преминало мистичната си клада,

сърцето ми със трепетна наслада,

окъпано във светлина и нежност,

потъна в някаква безбрежност.

Трептят невидими крила

потаен зов шепти: "Ела"...

Тържествен миг-душата ми излита

и пърхащата радост скрита

трепти във звездните простори.

Невидима ръка отвори

потайните небесни двери.

Очистена от мъртви вери,

трептяща, с мисъл озарена

душата ми възкръснала намери.

Обратно към: [Олга Блажева][СЛОВОТО]