Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Криволи покрай гората

необъхтана пътека —

край пътеката огнище

тлее и гасней полека.

Ту подпуши, ту отнейде

пламъчен език избие;

като млечен стълб високо

в небесата дим се вие.

Ей, ранила, трепна плахо

в небеса зорница ясна,

и огнището край пътя

вече догоря, изгасна.

Там незнаен скитник снощи

огън стъкна, отпочина,

гря се... недочакал утро,

подрани и си замина.

Де ли той сега се скита?

Де ли той ще да замръкне

в тъмна нощ — и да се сгрее,

пак огнище ще да стъкне?

Колко ли таквиз огнища

ще запали и остави!

И с зората рано утрин

ще замине и забрави.

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]