напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



И пак се върна есента...


И пак се върна есента,

мъглива, неприветна есен,

но тоя път я срещнах аз

с най-мила за сърцето песен.

 

Цветята, пролет що пося

в душата ми, цъфтят те още,

че млада обич бди над тях

през тъмни дни и ясни нощи.

 

И гален с дивния им дъх,

аз пролет в есента живея,

и туй що ми нашепват те

в душата — зарад него пея.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух