Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Усойно, миловидно цвете,

сираченце на пролетта,

останало да вехнеш в самост

на майка си подир смъртта!

Доведе ме при тебе слука

нечакана, в несгоден час —

откъснах те, цветенце свидно,

от твоя дъх примамен аз.

И споменът за теб, горкинко,

сърце ми още все гнети...

А може би увяхна с радост

под моите милувки ти!

Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]