![]() ![]() Усойно, миловидно цвете...Усойно, миловидно цвете, сираченце на пролетта, останало да вехнеш в самост на майка си подир смъртта!
Доведе ме при тебе слука нечакана, в несгоден час откъснах те, цветенце свидно, от твоя дъх примамен аз.
И споменът за теб, горкинко, сърце ми още все гнети... А може би увяхна с радост под моите милувки ти!
![]() ![]() ![]() |