|
Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО] ОрисияТри орисници злокобни, в полунощний мрак дълбок, спряха се до златни люлки при заспалия отрок.
Първа рече и нарече: "Да живее ден за ден, за живот да му е свидно — от живота отчужден.
Сам на себе си омразен и за другите недраг, зарад милост да подлага той ръка от праг на праг.
И в съзнание горчиво, да кълне живота свой, и себе си и твореца — нека бъде Божек той!"
Втора рече и прирече: "Пораз да го порази! Неговий живот да мине в пот и кървави сълзи.
Да не знай в умора отдих, в люта зима, в летен зной — не светът да го прехраня, а светът да храни той!
До живот в калта притъпкан, като църв — от църв по-слаб, — да се гърчи и превива... Нека той да бъде Раб!"
Третя рече и дорече: "Орисии за света! Но беди ли са бедите, чийто свършек е смъртта?
С ваште орисии нека на живот да бъде клет... С моята и след живота — нека бъде той Поет!
Нека тленна плът изтлее, а живее дух терзан — за да има що да хули жадната за хули сган."
Рекоха и отлетяха... А злочестият отрок заживя — за да изпълни техния завет жесток.
Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
|