напред назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Римлянка


„И старий вълк с оръфаните псета

е в заговора?!“ — кипна грозний цар...

И нея нощ нечакано сполетя

едни отрова, други лют ханджар.

 

Ей ликторите царски се в тъмата

промъкнаха и в Петусовий двор —

обречена й на старий вълк главата

на ликторския стоманен топор.

 

И Ария, жена му, първа схвана

злокобните им стъпки и мълва;

и гордо тя пред Петуса застана,

отчаяно обронил сам глава:

 

„Последен миг... Един изход остава

за истинския римлянин — смъртта.

Умри! Спаси неопетнена слава

с непоругано име в вечността!“

 

И тя сама ханджара му подаде —

но не пое го той. А в същий миг

се счу, отвън под тъмните аркади,

на ликторите настървений вик.

 

Ханджарът блясна... Ария, обляна

във кърви, се на пода повали:

„Земи, земи го... Смъртоносна рана

от собствената ръка не боли!“

 

Изкъртени вратите полетяха...

Но в стаята, при факелния плам,

когато стръвни ликтори влетяха,

завариха два мъртви трупа там.

 


напред горе назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух