напред назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Сто двадесет души


Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Со залп ги посрещна на родния бряг

в засада отрано приготвений враг.

Умряха те всички за родния край...

Къде им е гроба, днес никой не знай —

            днес никой не знай!

 

И тъмна мълма се мълви зарад тях,

аз чувах я още дете като бях,

че тука извел ги млад дивен юнак.

Над робска земя се свободен байрак

развял. И зачул се високо гласа

на младий войвода, далеч в небеса —

            далеч в небеса!

 

"Свобода в гори и поля прогърмя!

И в бащина свидна и свята земя

въстанал е вече гнетений народ!

Възкръсна за нов и свободен живот!

Ний идеме помощ на теб да дадем!

Ний дойдохме тука за теб да умрем —

            за теб да умрем!"

 

На техния възклик бе залпа ответ.

Изпълниха своя свещени завет

и воля и клетва изпълниха те.

То време се мина и ново дойде —

свободата грее над родния край...

Но гроба юнашки днес никой не знай,

            днес никой не знай!

 


напред горе назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух