напред назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Псалом на поета


Другарко, сещам аз, последний час настава,

час сбогом и от теб и от света да зема —

към своя хубав край се вече приближава

на земний ми живот тъжовната поема.

 

И може би, че мен мнозина ме обичат,

мнозина може би до днес за мен незнайни,

мъртвеца те с венци ще искат да обкичат

към живия били в живота тъй нехайни.

 

Ти, моя гърлице, едничка радост в дните

на самост, на тъга и на беди горчиви,

пред тях ти затвори на моя дом вратите,

и запрети им ти, на мъртвеците живи —

 

над моя хладен прах порой сълзи да леят,

сълзи лъжливи, — с реч тържествена и дива

над мен да се глумят, безумците, и пеят:

От временний живот во вечний той отива."

 

Другарко, хубав край на моя дял световен

ти дай: — недей ме ти на чуждите оставя,

от тях да бъда аз при мъртвите заровен

на гробищата, плач душите де смущава.

 

Там на високий хълм, където с теб, с другари

обичах да седя в тих разговор унесен,

поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,

там де мълчанието пей дивната си песен.

 

Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,

че аз ги в небеса възьемах все нагоре:

да е и моя гроб възьет към небесата —

и не в пръстта вграден — отвсякъде с прозори.

 

И там отнесте ме, и там ме оставете

во росен утрен час, когато чучулига —

символ на моя дух, — понесла на крилете

химн жизнерадостен, се в небеса издига.

 

И там сложете ме на мряморният одър.

покоя ми сълзи и стон да не смущава.

Зорницата, кога от небосвода модър

изгрей, челото ми с милувка да огрява.

 

Таинствения ход на битието моя

свободен поглед в блян честит да съзерцава,

да съм свидетел аз макар далеч от зноя

на земния живот, какво в живота става.

 

Да виждам слънцето вълшебно как разтваря

на суетливий ден работнишките двери

и звездочела нок как тихо, пред олтаря

на отдиха, крила в молитва ще разпери.

 

Тогава може би слухът ми ще опази

в светата тишина — о, може би тогава —

и онзи свиден звук, за който чезнех ази

в живота, отчужден от лихата му врява.

 

Това, в което ми живееше душата,

ще чуя: за живот от радост озарена,

как слива своя химн земята в небесата

с тържествений псалом на цялата вселена.

 


напред горе назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух