напред назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Може би моя


Зинал е гроб — за кого ли изровен? —

бавно отйеква се звона черковен —

звънне и спре, като нещо възчаква,

като мъртвеца и той да оплаква,

зарад когото тълпа се е сбрала

тамо на гроба за сетна раздяла.

Гроба. И може би той да е моя.

 

Зинал е — чака да бъде заровен.

Ето че гръмна и хора черковен:

"Вечная памет!" Повтори, потрети.

Тихи ридания. Писък! Навети...

"Майко!" — залипана рожба изплака...

Черната пръст во ковчега затрака.

Гроба. И може той да е моя.

 

Още едни за земя се привеждат,

други се вече из пътя изреждат,

трети — цял рой — се навънка помъкна.

Тихне. Затихна. И звона замлъкна.

Пак се в живота завърнаха всички...

Гроба остана в полета самички.

Гроба. И може би той да е моя.

 


напред горе назад Обратно към: [На Острова на блажените][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух