![]() ![]() Крум ясновидец*
Царска воля да обади, вика гърлест глашатай: Нека всякой да го знай – царя заповед издаде!
Отсега ще са лозята собственост на самий цар; доходът от гроздов дар ще припада на хазната.
В градовете ще да има не повече от една, и то царска, механа, – та от нея да си зима,
за потреба и наслада, вино който пожелай, – ала само своя пай, тъкмо колкото се пада!
Че омръзна веч на царя, все пияниците път да му пречат – из градът, по селата, низ пазаря.
Който и да бил и дето да било, да знай от днес – найде ли се нетаврез, ще увисне на въжето!
Нека тамо се люлее – чак из грешната му плът со виното и духът до когато изветрее!
Царя заповед издаде – нека всякой да я знай! Вика гърлест глашатай, царска воля да обади.
*
Песни и вик, ликуване и шум – пир ла пируват съзвал е цар Крум
знатни болери и храбри войводи. Вече преминаха тежки незгоди,
кръвни побоища, върли войни – охолно славят те охолни дни.
Гният, опръскани с вражески кърви, сяждани и от ръжда и от църви,
щитове, копья, стрели, буздуган, хвърлени нейде по тъмний таван.
Днеска е мир и почиват юнаци; мечът спи – дрънкат потири, кърчази...
Мигом заглъхнаха песни и шум – гордо изстъпи пред гостите Крум
и кат си излек опъна мустака, каза: Свещен е завет за юнака –
в бой да не жали юнашка си кръв, между пирующи в пир да е пръв!
Падналий в битви юнак да се слави! Живи, пирувайте. Сладко ви здраве!
И Никифоровий череп, кован в злато, подигна тогава засмян –
всички след него потири поднеха и ги от устни изпразнени снеха.
Само глумецът един между тях чаша не дигна и, духом неплах,
тъй проговори, обърнат към царя: Не преди много, сред ден, на пазаря,
царя, през гьрлестий свой глашатай, даваше заповед: Нека се знай,
който безмяра си пълни кормето, той ще омаже без време въжето!
Царя е храбър; дали затова смята словата си той – за слова?!
Тръпки побиха войводи, боляри... Крум же глумеца през дума превари,
пълна му чаша подаде в ръка, чукна се с него, и почна така:
Царя издава закони, устави, само народа с тях да управи –
не да се води и сам според тях: инак би станал достоен за смях...
Ако народа нехае и пие – всичко на моя глава ще се сбие!
Е, та защо ми е царство тогаз? Цар ако съм, царски кеф ми е – аз
да заповядвам по своя изгода: не сам на себе си – а на народа!
Туй би постигнал и ти наконец, цар да би бил, а не царски глумец!
Дигна се смях, подигравки и глуми; че на юнаци юнашките думи
бръчки по чело разведриха в миг. Пирът се почна по-буен и лих –
па и до днеска се чак продължава.. Тъй летописец Паисий разправя.
8. XII. 1895
![]() ![]() ![]() |