напред назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



При Босилка


Обади се, късно в полунощи,

от пригоре модра Теменужка:

„Ти дойди ми, чероок Босилко!

Нощ е ведра, месечно залезе, –

ти дойди ми, да си поприкажем

тихи думи, посред тихи нощи.“

 

Мина час. Отново тя повтори –

най Босилко пак не отговори.

 

При Босилка сама от пригоре

се упъти модра Теменужка –

на разпъти спри и взря се в мрака;

кон до коня, юнак до юнака

се подйемат из бърдо нагоре –

глух се тътен из простори носи...

 

Теменужка виком се обади –

най ответ не дойде от ливади.

 

И полетя бързо тя надолу;

колко близо – толкова по-силно

сладък дъх Босилков я омайва.

А къде ли сам се той потайва?

Божичко! Притъпкан на земята,

тежко диша и с душа се бори...

 

Тя припадна над него, без ума, –

и Босилко дружки тъй продума:

 

„Нощ бе ведра, месечно залезе,

аз при теб да дойда се наканих.

Ала се зададоха из мрака

кон до коня, юнак до юнака –

Бог убил ги! – люти кръджалии,

начело им Индже воевода.

 

Чак над вежди шапка накривена,

и кръвни скути девойка пленена.

 

Девойка се в ръцете му бъхти.

Отговаря Индже воевода:

– Не бъхти се, не кърши, девойко,

сини очи – у мен да се впиват,

вита снага – о мен да се вие,

али устни мене да цалуват. –

 

Девойка се и кърши, и бие:

„Не за теб, за другиго са тие!“

 

Блясна нож – девойки у сърцето...

Ето де я зафърлиха мъртва...

Кон до коня, юнак до юнака

пролетяха, – стъпкаха ме в мрака

как да дойда и как да приказвам

тихи думи, посред тихи нощи?!“

 

Роса роси, зора зори ранна,

грейна слънце – ран Босилко стана.

 

Ала мъртва девойка не буди

ни росица, ни зора, ни слънце.

На сърце ѝ черна рана зее,

кръв засъхла вече се не лее...

А Инджето? – Кърджалии води

по белий свят, за черни неволи –

 

за да може, който преживее,

песни, с клетва на устни, да пее.

 


напред горе назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух