напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



Извардила Марта, дойде пролетта...


Извардила Марта, дойде пролетта

несетно в нощта,

но призори тая измама видяла,

налетя върху й тя с хала.

 

И зина насреща й старчески зев,

и сблъска я с рев,

и цветната дреха развя и размята,

и с дъжд й наплиска снагата.

 

Но шалаво чедо не ще и да знай —

и смей се, играй...

А слънце, на прага небесен запряно,

изглежда ги благо засмяно.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух