напред назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



До пътните врата го тя изпрати...


До пътните врата го тя изпрати,

и тихо сбогом му пошепна само;

отмина той, а мълком тя застана,

о вратнята облегната на рамо.

 

На ъгъла изви се той към нея

и кивна й, преди да свий от тамо.

И дълго тя се взира все нататък,

о вратнята облегната на рамо.

 


напред горе назад Обратно към: [Сън за щастие][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух